Госпожа Мафия

— Това може да спести малко пари, но хората, които съм наел по случая, също се нуждаят от заплащане. А като си седим и си клатим краката, няма да спечелим нищо.

Сам запали цигара.

— Уоруик Лок обеща да ми даде пет хиляди за дела на Тери в модната къща. Чекът трябва да пристигне всеки момент.

Патерсън я погледна тъжно.

— Пет бона са капка в морето. Само за започването на дело по обжалване ще са ни необходими десет пъти по толкова.

Сам посърна. Петдесет хиляди лири? Откъде, по дяволите, щеше да ги вземе?

— Знам, че са много пари, Саманта, съжалявам. Но толкова струва. Дори не съм включил моя хонорар и този на Ричард. Ще се наложи да минем отново през всички съдебни формалности, да разпитаме пак всички свидетели, да прегледаме отново уликите.

Сам погледна единия, после другия. В очите им се четеше съчувствие и тя се постара да не издава тревогата си. Усмихна се пресилено:

— Ще осигуря парите. Каквото и да става, ще ги намеря.

Патерсън потупа куфарчето си.

— Тери каза ли ти и за другата далавера?

— За фалшивите банкноти ли? Да. Казах му да си гледа работата, но това беше преди…

Тя остави изречението незавършено.

— А сега какво? — попита Ашър.

— Сега нямам избор. Известно ли ви е точно какво е замислил?

— Немного. Само той знае подробностите.

Патерсън отвори куфарчето.

— Но каза да ти дам това, ако решиш да се заемеш.

Той извади един бележник и й го подаде.

Сам го взе и го отвори. Ашър се оттегли в другия край на терасата, сякаш искаше да се дистанцира колкото се може повече от бележника и написаното в него.

— Защо имам чувството, че с мен си играят като с марионетка? — попита Сам.

— Просто Тери е планирал всичко, Саманта — успокои я Патерсън и затвори куфарчето. — Предвидил е проблемите, преди да възникнат.

— Нима? По-скоро той ги създава.

— Саманта, още ли караш онзи сааб? — попита Ашър, който наблюдаваше улицата отдолу.

— По дяволите, какво сега? Да не са го намацали пак?

— Не, вдигат го с паяк.

Сам изруга и се втурна през кабинета към коридора. На излизане изкрещя, че ще поддържа връзка. Влезе в асансьора и през целия път надолу нервно удряше бележника по бедрото си.

Докато стигне долу, саабът й вече висеше във въздуха. Един пътен полицай с черти на индиец пишеше нещо на портативно компютърче. Сам бързо се приближи:

— Извинявайте, имах делова среща. Сигурно съм пропуснала да сложа достатъчно пари в автомата.

— Късно е, мадам — каза той, без да отмества поглед от компютърчето.

— Не съм се забавила повече от десет минути.

— Нищо не мога да направя, колата вече е вдигната. — Той натисна още няколко клавиша и затъкна компютърчето в колана си като шериф от Дивия запад, който прибира револвера си. — След около час можете да си я приберете от гаража.

— Не може ли просто да се направим, че съм слязла малко по-рано? Наистина имам много натоварен ден.

— Всеки има, мадам.

— Бихте ли престанали да ме наричате „мадам“? Звучи, сякаш съм собственичка на публичен дом.

Саабът изтрака върху камиона, двама други индийци се заеха да поставят скоби на гумите му.

— Вижте, колата ми трябва. Много ми трябва. Моля ви, не ми причинявайте това.

Полицаят скръсти ръце и я погледна безизразно.

— Мадам, само ми губите времето. Аз просто пиша квитанцията. Предаването на колата в ръцете на собственика не е в моите компетенции.

Сам побесня:

— Майка ви сигурно е горда с вас. Синът й — пазител на реда. Сигурно сърцето й се сгрява…

Тя погледна безизразното мургаво лице на полицая и си даде сметка, че нищо не може да развълнува този човек. Вероятно беше по-дебелокож и от носорог и би чул всяка възможна ругатня. Тя се завъртя гневно и се отдалечи.

Обади се на Анди Макинли. Той обеща да дойде след половин час и Сам седна в едно кафене, за да прегледа новия бележник, докато чака.

По-голяма част от тефтерчето бе празна — изписани бяха само първите шест страници. Бяха написани в разговорен стил и тя си представи как Тери й говори. Имаше много мили обръщения, извинения и вметнати думи, но основното бе, че Тери платил четвърт милион лири на някаква мафиотска организация в Малага, която можела да достави висококачествени фалшиви банкноти от по двайсет лири. Тери имаше десеткратна печалба от цялото начинание — щял да получи подправени банкноти на стойност общо два и половина милиона лири. Просто трябваше някой да отиде до Испания и да ги пренесе в Англия. „И тъй като аз съм в затвора, скъпа — завършваше Тери, — този някой трябва да си ти.“

Сам поклати глава.

— Мръсник си ти, Тери — прошепна и отпи от кафето си.

Беше й оставил телефонен номер, на който да се обади в Испания, и подробности около вкарването на парите във Великобритания заедно със списък на надеждните шофьори и телефонните им номера. Сам се огледа тревожно. В ръцете си държеше пълно ръководство за контрабанда на фалшиви пари и тя си представи какво ще направи полицията, ако намери този бележник у нея. Бързо го пъхна в чантичката си.