Госпожа Мафия

— Добре — продължи, — значи караме си най-спокойно и не щеш ли, задминава ни друг микробус. Син, нали, Ким?

Флечър кимна.

— Тъмносин.

— И така, зад волана седи някаква руса мадама. И така се усмихва, че мед да ти закапе на душата. И ни показва някакъв регистрационен номер. Нашия номер. Така че аз решавам, че е паднал. И че двамата с приятеля й се проявяват като добри самаряни. Отбивам.

Макинли отпусна глава назад, затвори очи и въздъхна отчаяно.

— Хайде, Анди — възнегодува Флечър. — И ти щеше да постъпиш така.

Макинли просто въздъхна още веднъж.

— Добре, значи спирам — продължи Райзър. — Слизам и отивам от задната страна на нашия микробус, за да видя дали няма някаква повреда. Да ме шибат отзад, ама… — Макинли му хвърли строг поглед и той се поправи: — Извинявайте, госпожо Грийн. Както и да е, можете да си представите колко бях изненадан, като установих, че номерът си е на мястото. Тогава другият микробус спря и отвътре наизскачаха онези с бухалките и плетените маски и ни се нахвърлиха. Било е капан.

— И още как — съгласи се Сам; обърна се към Макинли: — Какво са взели?

— Алкохол за около десет хиляди и микробуса.

— И портфейла ми — добави Райзър. — Взеха ми портфейла.

Макинли го изгледа хладно; Райзър отмести поглед, промърмори нещо и вдигна парцала към челото си.

— Имате ли представа кой го е направил? — попита Сам.

— Конкуренцията, госпожо Грийн — отвърна Макинли. — От време на време имаме спречквания с други фирми, но това е различно. Предполагам, че след като Тери е в затвора, някой е решил, че може да ни измести. Този бурен трябва да се изтръгне из корен, преди да се е разраснал.

— Не съм по градинарската работа — отвърна Сам. — Ако трябва да се плеви нещо, съпругът ми да се оправя.

* * *

Тери лежеше на койката си и четеше Библията, когато главен надзирател Ригс се появи на вратата на килията с двама свои колеги.

— Откога стана религиозен, Грийн? — изсумтя презрително той.

— Спазвам само заръката на Господ да се разселим по земята и да се множи семето ни — отвърна Тери, без да вдига очи от книгата. — Така че, защо не го послушате, господин Ригс? Да се изнесете оттук и да се размножавате?

— Много остроумно, Грийн. — Ригс пристъпи в килията и измъкна Библията от ръцете му; подаде я на един от подчинените си. — Правото за четене на Грийн се отнема от днес. За един месец.

— Няма значение, господин Ригс, знам как свършва. С израждане на расата.

— Размърдай си задника и идвай в стаята за разпити, Грийн. Имаш посещение.

Тери седна и провеси крака от койката.

— Кой е?

— Не съм ти ординарец, Грийн. Смъкни си задника на долния етаж незабавно.

Ригс излезе, оставяйки двамата други надзиратели да придружат Тери до помещението за разпити на долния етаж.

Единият от надзирателите се казваше Дюн, бивш парашутист, и изглеждаше разбран човек. За разлика от Ригс, който използваше всяка възможност да вгорчи живота на затворниците, той беше спокоен и се държеше учтиво, въпреки че имаше физическата възможност да се справи с всяко непокорство.

— Кой е, господин Дюн? — попита тихо Тери. — Адвокатът ми ли?

— Ченгета.

— И таз добра.

Вратата на стаята за разпити беше отворена и вътре с гръб към коридора стояха двама мъже с тъмни костюми. Обърнаха се, когато чуха стъпките им. Единият беше Уелч, другият — инспектор Симсън.

Уелч се ухили злобно, очите му блестяха победоносно. Тери веднага се досети, че нещо в сделката с канабиса се е провалило, и стомахът му се сви.

— Добре изглеждаш, Тери — похвали го Уелч. — Загладил си косъма. Сядай.

— Предпочитам да остана прав.

Погледът на Уелч стана по-сериозен.

— Сядай, по дяволите, Грийн!

Тери го погледа няколко секунди в очите, после бавно изтегли един стол и седна. Уелч кимна на двамата надзиратели и те излязоха, като затвориха вратата след себе си. Симсън застана с гръб към вратата. Тери скръсти ръце и зачака Уелч да заговори, но детективът продължи да се усмихва с надеждата да го смути. Тери се прозина отегчено.

— Много поздрави от Рег Солмън — каза накрая детективът.

Тери запази непроницаемо изражение. Усмихна се леко и спря погледа си в една точка на стената зад Уелч.

— Четири тона — продължи полицаят. — Сигурно сърцето ти се къса. Това се казва удар.

— Да, е, не забравяй да дадеш на информатора си трийсет сребърника.

Уелч изцъка с език.

— Цената е доста по-голяма. — Погледна Симсън, за да се увери, че си води записки. — Това за самопризнание ли да го смятам, Грийн?

— Откога търсиш самопризнания, Ракел?

Уелч кимна.

— Прав си. По-голямо удоволствие ми доставя, когато твърдите, че сте невинни. Да се беше видял само, когато съдията прочете присъдата. Заслужаваше си.

— Това ли дойде да ми кажеш?

Уелч седна на отсрещната страна на масата.