Град на стълби

— О, не. — Шара клати глава. — Колкан често пращал демони, така наречените „фамилиари“, или други божествени създания да му вършат работата. Сред тях Урав бил най-лошият и най-опасният, както и личният му фаворит, изглежда. — Гледа как жълтото око се върти под леда, ту към единия бряг, ту към другия, вероятно в търсене на грешници. „А за Урав — мисли Шара — кажи-речи всички са такива.“ — Създание на дълбините, в чийто търбух душите на прокълнатите треперят под страшния му взор.

— И какво, по дяволите, прави тази гадина в моя град и защо убива невинни хора? — повишава глас Несрев.

— Не съм сигурна — лъже Шара. Спомня си нещо, което е чела в Галадеш — че след внезапното изчезване на Колкан Урав полудял. Юков се видял принуден да го залови, примамил го в стомна с дестилирани човешки грехове и го затворил там.

„И ако всичко това е вярно — мисли си, — стомната е можела да се озове само на едно място.“

Проклина се мълчаливо, задето се е спънала в онази жица. „Кой знае какво друго съм пуснала на свобода?“

— И какво можем да направим срещу такова нещо? — пита Малагеш.

— Ами — казва Шара, — някои нисши Божествени създания могат да бъдат убити с конвенционални средства. Те имат известна самостоятелност на действията, което пък ги прави уязвими. Така де, помислете си за Голямата чистка — тя е била осъществена с помощта на ножове, копия и брадви.

Офицерите изглеждат смутени — не са свикнали такива забранени теми да се обсъждат на глас. Някои са не просто смутени, а скандализирани и гневни. По-добре, че Шара не е допуснала грешката да спомене за собствения си опит в това отношение — последният е само отпреди няколко часа.

— Не ми харесва идеята — казва Несрев — да излагам на риск хората си, като им наредя да стрелят по това нещо в леда.

— Стрелите и без това не могат да пробият леда — казва Малагеш.

— Да изчакаме ледът да се стопи — предлага Несрев. — Или пък да запалим огньове върху него и като се стопи, тогава да решим какво ще правим.

— И какво ще направите? — пита Малагеш. — Ще го нападнете с лодки? С копия? Все едно е кит?

Несрев се колебае и поглежда към офицерите си — те изобщо не изглеждат ентусиазирани.

Зигруд издава друг от тихите си звуци, сякаш преценява нещо наум. После казва:

— Аз мога да го убия.

Тишина.

Всички бавно се обръщат към него.

Шара го поглежда с тревога. „Сигурен ли си, че искаш да тръгнеш по този път?“ Но изражението на Зигруд е неразгадаемо.

— Какво? — казва Малагеш. — Как?!

— То е… — Зигруд изкривява лице в спечената гримаса, която прави всеки път, когато се мъчи да преведе някакъв дрейлингски израз — водно нещо — довършва накрая. — А аз съм убивал много водни неща.

— Но… такова… вие сериозно ли? — пита Несрев.

— Убивал съм — повтаря Зигруд — много водни неща. Това ще е различно… — Гледа съсредоточено как Урав понечва да изреже нова дупка в леда, преди да се откаже. — Но не чак толкова различно.

— Какво точно ще искате от моите хора? — пита Несрев.

— Не мисля… — Зигруд се почесва замислено по брадичката, — не мисля, че твоите хора ще ми трябват.

— Ти сериозно ли твърдиш, че можеш сам, без чужда помощ, да убиеш Божествена ужасия като онова там? — пита Малагеш.

Зигруд се замисля, после кимва.

— Да. Обстоятелствата са благоприятни. Реката не е голяма.

— Солда е широка почти една миля! — казва Несрев.

— Но не е море — казва Зигруд. — Нито океан. С каквито съм свикнал аз. А и е покрита с лед… — Свива рамене. — Напълно е възможно, да.

— Чудовището вече уби почти трийсет души тази нощ, сър — казва Несрев. — Лесно ще убие и вас.

— Може би. Но. Ако стане така… — Зигруд вдига отново рамене. — Значи ще умра.

Несрев и другите офицери го зяпват невярващо.

Шара се изкашля тихо и казва:

— Преди да продължим този разговор, първо бих искала да попитам капитан Несрев дали одобрява.

— Защо ви интересува моето мнение, по дяволите? — пита Несрев. — Вашият човек е решил да си сложи главата на дръвника, така че вие решавате.

— Да, така е, но въпреки Световните регулации онова нещо под леда все пак е свещено за голяма част от Континента — казва Шара. — То е създание от легендите, на които се основава вашата култура. То е част от наследството ви. Ако искате да ви го убием — да убием, на практика, една жива легенда, — то ние държим да получим изричното ви разрешение в този смисъл.

Несрев се вкисва.

— Тоест искате да си вържете гащите.

— Може би. Но Урав е неразделна част от немалко ваши легенди. Ние, от своя страна, сме чужденци. Някои континентали биха сметнали, че убийството на Урав е равносилно на светотатство, че като го убиваме, ние унищожаваме безценно произведение на изкуството.

— Да де — казва Малагеш. — Само дето в конкретния случай произведението на изкуството изскача от реката и убива хора.

Шара кимва.

— Така е.