Град на стълби

„Леле — мисли си Шара, — май половината град е видял какво стана.“

Проблясъци вляво — трима фотографи са разпънали триножниците си и въртят манивелите на камерите си за нова серия снимки.

А зад тях — човек, когото Шара не е очаквала да види.

Воханес Вотров стои в края на тълпата. Изглежда, този път е обърнал гръб на иначе зрелищния си гардероб в полза на тъмнокафяво палто и черна риза, закопчана догоре. Изглежда блед и изпит и гледа Шара с кротко презрение, както човек гледа насекомо, блъскащо се в стъклото на затворен прозорец. А после Шара забелязва, че Воханес не носи бастунчето си.

Тълпата се юрва покрай Воханес и фотографите. Зигруд и Шара се оказват в центъра на водовъртеж от поздравления, смях и триумфални жестове. Когато тя успява да погледне отново към фотографите, Воханес вече не е там.

Спасение