Читаем Град на стълби полностью

— Шара, какви ги вършиш? — нежно пита Виня. — Знаеш, че никога не бих одобрила това.

— Защо? Бях наблизо и съм най-квалифицираният агент.

— Не си най-квалифицираният, защото имаш специално отношение към Ефрем и защото се познавахте лично. По-полезна би ми била другаде. А и първо трябваше да пратиш молба.

— Добре ще е да си провериш пощата — казва Шара.

Сянка на раздразнение минава по лицето на Виня. Тя отива при вратата на кабинета си, разравя купчината, пусната през пощенския отвор, и вади малък лист.

— Отпреди четири часа — казва тя. — Тъкмо навреме.

— Да. Както виждаш — казва Шара, — спазила съм всички процедури. Не съм нарушила нито едно правило. Аз съм агентът с най-висок чин. И съм експерт по въпроса. Никой не знае повече от мен за историята на Баликов.

— О, да — казва Виня и се връща да погледне в стъклото. — Ти си нашият специалист по континентална история. Сега, когато Ефрем го няма, едва ли има друг, който да знае повече от теб за мъртвите им богове.

Шара отклонява поглед.

— Аз… извинявай — казва Виня. — Беше грубо от моя страна. Сигурна съм, че разбираш обаче… Рядко мога да си позволя дори обикновено съчувствие, дори в този случай.

— Знам — казва Шара. Леля Виня е поела поста на външен министър преди малко повече от седем години. Но и преди това, винаги, именно тя е била човекът с власт в министерството, офицерът, до когото стигат всички решения, преди да продължат в една или друга посока; накрая просто са го направили официално. След повишението ѝ границите на министерството са се разширили, пипалата му са проникнали надълбоко — в търговията, икономиката, политическите партии, управлението на околната среда. И сега всеки път, когато Шара се озове близо до Сейпур — което се случва много рядко, — чува хората да шушукат, че Виня Комейд, матриархът на изтъкнатото семейство Комейд и една от най-големите клечки в Галадеш, е хвърлила око на още по-висок пост, този на министър-председател. Тази идея едновременно плаши и вълнува Шара — ако леля ѝ заеме най-високия пост в Сейпур и на практика в света, може би тя най-сетне ще може да се върне у дома… Но какъв ще е домът, в който да се върне?

— Ако не ти беше обучила Ефрем — казва Виня, — ако не се беше писала доброволец да го запознаеш с основите на занаята, ако не беше прекарала толкова много време с него… знаеш, че бих възложила тази мисия на теб, при това без да се замислям, скъпа. Но на водещите офицери е забранено да разследват смъртта на свои оперативни агенти и ти го знаеш.

— Не съм била негов водещ агент. Само го обучих.

— Така е. Но трябва да признаеш, че и преди си била склонна към рисково поведение, особено когато става въпрос за неща от лично естество.

Шара въздъхва.

— Честно, не мога да повярвам, че отново говорим за това.

— Аз пък мога, дори ако ти не искаш да слушаш. Защото в политическите кръгове все се намира някой да го припомни, опитам ли се да набера средства.

— Беше преди седемнайсет години!

— Преди шестнайсет. Знам. Избирателите може и да имат къса памет. Не е така при политиците.

— За всичките години, откакто работя в чужбина, да е имало и сянка от скандал около мен? Познаваш ме, лельо. Добра съм в работата си, много добра.

— Няма да отрека, че си ми от голяма помощ, скъпа — казва Виня, после въздъхва и се замисля.

Шара контролира грижливо изражението си, докато премисля на бързи обороти случилото се през последните пет минути. Разговорът не върви според очакванията ѝ — смятала е, че леля ѝ ще я смъмри строго, защото по всичко личи, че Шара се е натъкнала на много по-сериозна и опасна операция, в която Пангуи очевидно е бил замесен. Но дотук леля Виня реагира, все едно Пангуи е обикновен историк на дипломатическа мисия… „Което означава, че или не знае, или не иска аз да знам, че знае.“

Затова Шара чака. Открила е, че ако чакаш и си отваряш очите, нещата често сами се разкриват въпреки усилията на противника да ги премълчи. И макар Виня да ѝ е леля, в отношенията между командир и неговия подчинен агент винаги съществува напрежение, противопоставяне.

— Добре де — казва Виня. — Каква е ситуацията там, слушам те?

„Интересно“ — мисли си Шара.

— Не е добра. Под повърхността ври и кипи. Малко ще е да се каже, че ГД Труни е ръководил посолството зле.

— Труни… О, съвсем бях забравила, че го пратиха там. Има ли някакви млади жени наоколо?

Шара се сеща за момичето с чая.

— Една.

— Бременна ли е?

— Мисля, че не.

— Е. Да благодарим на морето за малките дарове.

— А Малагеш, градският губернатор? Тя сякаш… е оставила Баликов да се управлява сам. Избягва да се намесва. Мога ли да разчитам на нея?

— Вероятно. Тя е офицер от кариерата, участвала е в потушаването на бунтовете. Войник до мозъка на костите. Ти обикновено добре се погаждаш с хора от нейния сорт. Е, какво ще ми кажеш за професора?

— Събирам информация — отговаря Шара: скрива се зад служебната терминология, за да избегне прекия отговор.

— И като разбереш кой го е убил и защо, какво ще правиш? — пита Виня.

— Ще анализирам ситуацията, за да преценя дали има заплаха за Сейпур.

— И не обмисляш отмъщение?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Вели мне жить
Вели мне жить

Свой единственный, но широко известный во всём мире роман «Вели мне жить», знаменитая американская поэтесса Хильда Дулитл (1886–1961) писала на протяжении всей своей жизни. Однако русский читатель, впервые открыв перевод «мадригала» (таково авторское определение жанра), с удивлением узнает героев, знакомых ему по много раз издававшейся у нас книге Ричарда Олдингтона «Смерть героя». То же время, те же события, судьба молодого поколения, получившего название «потерянного», но только — с иной, женской точки зрения.О романе:Мне посчастливилось видеть прекрасное вместе с X. Д. — это совершенно уникальный опыт. Человек бескомпромиссный и притом совершенно непредвзятый в вопросах искусства, она обладает гениальным даром вживания в предмет. Она всегда настроена на высокую волну и никогда не тратится на соображения низшего порядка, не ищет в шедеврах изъяна. Она ловит с полуслова, откликается так стремительно, сопереживает настроению художника с такой силой, что произведение искусства преображается на твоих глазах… Поэзия X. Д. — это выражение страстного созерцания красоты…Ричард Олдингтон «Жить ради жизни» (1941 г.)Самое поразительное качество поэзии X. Д. — её стихийность… Она воплощает собой гибкий, строптивый, феерический дух природы, для которого человеческое начало — лишь одна из ипостасей. Поэзия её сродни мировосприятию наших исконных предков-индейцев, нежели елизаветинских или викторианских поэтов… Привычка быть в тени уберегла X. Д. от вредной публичности, особенно на первом этапе творчества. Поэтому в её послужном списке нет раздела «Произведения ранних лет»: с самых первых шагов она заявила о себе как сложившийся зрелый поэт.Хэрриет Монро «Поэты и их творчество» (1926 г.)Я счастлив и горд тем, что мои скромные поэтические опусы снова стоят рядом с поэзией X. Д. — нашей благосклонной Музы, нашей путеводной звезды, вершины наших творческих порывов… Когда-то мы безоговорочно нарекли её этими званиями, и сегодня она соответствует им как никогда!Форд Мэдокс Форд «Предисловие к Антологии имажизма» (1930 г.)

Хильда Дулитл

Проза / Классическая проза