Читаем Град на стълби полностью

Спира да помисли и погледът ѝ попада върху ъгълчето на някакъв лист, който се различава значително от останалата хартия по пода — не е страница от академична публикация, а официален формуляр с герба на външното министерство в горния ляв ъгъл и герба на градския губернатор в горния десен.

Навежда се да го вземе. Формуляр за молба, подадена от Ефрем. Трудно е да се каже за какво точно става въпрос — самата молба е сведена до код: ДОССКЛ 14-347. Ефрем се е подписал в долния край, но на бланката има място за още един подпис и под празното място са напечатани думите: ТЮРИН МАЛАГЕШ, ГРАДСКИ ГУБЕРНАТОР, БАЛИКОВ.

— Намерила си нещо — казва Зигруд от прага.

— Още не мога да преценя дали е важно — казва Шара.

Прибират разкъсаните книги в чувала и Шара открива, че и други документи с печата на градския губернатор са се озовали сред вещите на Ефрем — сред накъсаната хартия има забележително количество пропуски, или по-скоро онази тяхна част, която охраната ти връща, след като е откъснала своята половинка по перфорираната линия.

Когато приключват, Шара ги преброява. Общо в кабинета на Ефрем има изрезки от деветнайсет пропуска. Шара знае, че Ефрем едва ли ги е запазил нарочно — в този си вид пропуските са напълно безполезни. Вероятно просто е изпразвал джобовете си, след като се е връщал в кабинета.

Шара хвърля поглед към сейфа в ъгъла. „И едва ли се е връщал само с изрезки от билетчета.“

Нидаин и Питри се появяват на прага, и двамата изглеждат изнервени. Нидаин стиска дълъг омачкан лист.

— Е — казва той. — Ние приключихме. Записахме шейсет и три имена, заедно с факултетите им, длъжността, дали са имали вземане-даване с професора и…

— Браво на вас — прекъсва го Шара. — Зигруд, би ли прибавил и техния списък към колекцията ни? Мисля, че свършихме всичко възможно тук. Да се връщаме в посолството. След това ще е добре да сипеш още гориво в колата, Питри. Ред е да си направим малка екскурзия извън Баликов.

— Къде ще ходим? — пита Питри.

Шара свива ръка около пропуските в джоба си и отговаря:

— Откровено казано, не знам.



Когато излизат от университета и тръгват към колата, Шара забавя крачка.

Зигруд върви зад нея. Издиша шумно през нос.

Тя поглежда настрани и надолу, към ръцете му.

Той потупва леко по бедрото си с показалеца и средния пръст на дясната си ръка. Шара поглежда надясно.

Изглеждат съвсем обикновени хора, седнали в кафене, но друго не би могло да се очаква — мъж с дебело сиво палто, мазна коса и четина на два дни, който бавно сваля целофанената обвивка на пура; жена на петдесетина години с изпито лице и захабени ръце, сивата ѝ коса прибрана на стегнат кок. Жената не вдига поглед от бродерията си, но Шара вижда, че ръцете ѝ треперят.

„Да. Не са професионалисти.“

— Ще те оставим зад ъгъла — казва Шара. — Искам да ги проследиш.

Зигруд кимва и се качва в колата.



Да напуснеш Баликов по шосе не е лесно — свързано е с купища разрешителни, пропускателни пунктове, стеснения и задръствания, боядисани на бели и червени ивици порти, пазачи и безкрайни списъци. Всички служители — облечени с черни или лилави униформи, накичени с десетки пиринчени копчета — са континентали. „Нима сме наложили толкова строги регулации в този град — мисли си Шара, — че собствените му жители с охота се опитват да го задушат?“ Документите ѝ действат като вълшебна пръчица, предизвикват френетично махане с ръка, че и козирувания даже, така че двамата с Питри успяват да минат през мрежата от пропускателни пунктове за няма и половин час — нещо, което обикновените граждани на Баликов не биха могли да постигнат, освен ако не станат много рано сутринта.

„Щабквартирата“ на градския губернатор открай време е щекотлив въпрос на Континента. Шара знае, че според официалната позиция на Сейпур щабквартирите на губернаторите, както областните, така и тези на градско ниво, са временни. По-нататък официалната позиция гласи, че губернаторските щабквартири са мониториращи станции, създадени от Сейпур с единствената цел да опазват мира, докато мирът не стане устойчив и самоподдържащ се. Но — както всички на Континента се питат ежедневно — кога точно ще стане това?

Ако се съди по седемметровите бетонни стени, артилерийските гнезда, стоманените врати и войнишките викове, които ехтят иззад зидовете (които са приблизително на две мили от стените на Баликов), щабквартирата на градски губернатор Малагеш оставя впечатлението, че мирът в Баликов няма скоро да стане самоподдържащ се. Комплексът е внушителен, тежък, грозноват и категорично не е временен. Зад бюрото на губернатора има прозорци от пода до тавана и през тях Шара вижда ниски зелени хълмове, заградени с бетонната стена на комплекса. Виждат се войници, които тренират на плацовете, десетки шалове за глава в нежносиньо, които подскачат нагоре-надолу, следвайки гръмогласните команди на сержанта.

— Губернатор Малагеш ще дойде при вас след малко — казва служителят, млад мъж с остри черти и зли очи. — Прави натоварвания в момента.

— Прави какво, извинете? — пита Шара.

Мъжът се усмихва по начин, който очевидно смята за любезен.

— Упражнения.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Вели мне жить
Вели мне жить

Свой единственный, но широко известный во всём мире роман «Вели мне жить», знаменитая американская поэтесса Хильда Дулитл (1886–1961) писала на протяжении всей своей жизни. Однако русский читатель, впервые открыв перевод «мадригала» (таково авторское определение жанра), с удивлением узнает героев, знакомых ему по много раз издававшейся у нас книге Ричарда Олдингтона «Смерть героя». То же время, те же события, судьба молодого поколения, получившего название «потерянного», но только — с иной, женской точки зрения.О романе:Мне посчастливилось видеть прекрасное вместе с X. Д. — это совершенно уникальный опыт. Человек бескомпромиссный и притом совершенно непредвзятый в вопросах искусства, она обладает гениальным даром вживания в предмет. Она всегда настроена на высокую волну и никогда не тратится на соображения низшего порядка, не ищет в шедеврах изъяна. Она ловит с полуслова, откликается так стремительно, сопереживает настроению художника с такой силой, что произведение искусства преображается на твоих глазах… Поэзия X. Д. — это выражение страстного созерцания красоты…Ричард Олдингтон «Жить ради жизни» (1941 г.)Самое поразительное качество поэзии X. Д. — её стихийность… Она воплощает собой гибкий, строптивый, феерический дух природы, для которого человеческое начало — лишь одна из ипостасей. Поэзия её сродни мировосприятию наших исконных предков-индейцев, нежели елизаветинских или викторианских поэтов… Привычка быть в тени уберегла X. Д. от вредной публичности, особенно на первом этапе творчества. Поэтому в её послужном списке нет раздела «Произведения ранних лет»: с самых первых шагов она заявила о себе как сложившийся зрелый поэт.Хэрриет Монро «Поэты и их творчество» (1926 г.)Я счастлив и горд тем, что мои скромные поэтические опусы снова стоят рядом с поэзией X. Д. — нашей благосклонной Музы, нашей путеводной звезды, вершины наших творческих порывов… Когда-то мы безоговорочно нарекли её этими званиями, и сегодня она соответствует им как никогда!Форд Мэдокс Форд «Предисловие к Антологии имажизма» (1930 г.)

Хильда Дулитл

Проза / Классическая проза