Град на стълби

— Значи… Онова нещо отпреди шестнайсет години. Националистическата партия. Ти ли?…

Шара потиска емоциите си с цената на голямо усилие.

Малагеш кимва. Има някакъв неприятен блясък в очите ѝ.

— Ха. Трябваше с това да започнеш.

— Боя се, че вие взехте думата, без да ми дадете възможност.

— Е, сигурно си права — казва Малагеш. — След упражненията винаги ставам приказлива. — Налапва отново пуретата. — Така. Значи наистина си тук, за да разследваш убийството на професора?

— Тук съм — казва Шара и прибира значката, — за да установя дали нещо в Баликов представлява заплаха за Сейпур.

— В Баликов? Глупости. Баликов изпълзя от калта преди има-няма петнайсет години. Когато дойдох тук, заварих града в ужасно състояние, сякаш каджът го е завладял не преди десетилетия, а преди броени дни. Хората още серяха в кофи. Трудно ми е да си представя, че може да бъде заплаха за каквото и да било.

— Мислели са си същото и преди Лятото на черните реки, когато сме въвели Регулациите и Баликов е въстанал, а тогава градът е бил в още по-лошо състояние. По всичко личи, че страстите, които кипят в Баликов, значително надминават градоустройствените му ограничения.

— Поетично — казва Малагеш и плъзва палец по белега на челюстта си. — Но вярно донякъде. — Отпуска се още по-назад в стола си, макар това да изглежда практически невъзможно, и като че ли се замисля.

Шара знае за какво мисли Малагеш в момента. Пита се дали е разумно да протегне ръка на това ново и мистериозно административно попълнение. Защото в министерството добрите дела често се наказват, а когато някой загуби позициите си, повлича и онези, които са му съдействали.

— Имам нужда от помощта ви — казва Шара. — На посолството не мога да разчитам.

Малагеш сумти.

— Кой ли може?

— Знам. И съм готова да направя необходимото, за да спечеля подкрепата ви.

— Сериозно?

— Да. Искам да приключа разследването по най-бързия начин и за тази цел ще ми е нужна вашата помощ.

Малагеш дъвче крайчето на пуретата си.

— Не знам дали можеш да ми дадеш онова, което искам.

— Не е изключено да се изненадате какво мога.

— Може би. Нямам нищо против да бъда слуга, посланик Комейд. Нали сме точно такива, слуги на обществото. Но вече служих достатъчно. Ще ми се да ида някъде другаде, не в тази провинциална руина.

Шара мисли, че се досеща накъде бие Малагеш.

— Аханаштан?

Малагеш се изсмива.

— Аханаштан? Мислиш, че искам още по-големи отговорности? Не, морето да не дава! Не, посланик, искам да ме преместят в Джаврат.

— Джаврат? — повтаря изненадано Шара.

— Да. Далече в Южното море. Искам да ида някъде, където има палми. Слънце. Плажове. Някъде, където виното е хубаво, а кожата на мъжете не е с цвета на свинска мас. Искам да отида някъде далече от Континента, посланик. Много далече. Да се махна оттук веднъж и завинаги.

Шара не е очаквала това. В Аханаштан се намира единственото функциониращо международно пристанище на Континента и тъй като след войната търговията все по-често разчита на морските пътища, пристанището на Аханаштан се е превърнало в златна мина и обуславя сравнителното благоденствие на града. Освен това, понеже военната мощ на Сейпур е съсредоточена основно в бойните му кораби, от всички градове на Континента Аханаштан поддържа най-близки връзки със Сейпур и това превръща губернатора му в една от най-влиятелните фигури на света. Следователно всеки сейпурски администратор на Континента би дал мило и драго за този пост… От друга страна, желанието на Малагеш да бъде изпратена на миниатюрния остров Джаврат означава, че настоящият губернатор на Баликов иска да се оттегли от политиката изцяло, а Шара не познава нито един сейпурец на държавна длъжност, който да не е роб на амбицията си за вечни времена.

— Е — казва Малагеш, — мислиш ли, че желанието ми е изпълнимо?

— Ами… определено е изпълнимо — казва Шара. — Макар че в министерството има да се чудят.

— Не искам повишение — казва Малагеш. — Остават ми колко, двайсетина години живот? По-малко? Искам да ги прекарам някъде на топло, посланик, на слънце. А и всички тези политически игрички… съвсем ми опротивяха напоследък.

— Ще се постарая да ви съдействам.

Малагеш се усмихва хищнически.

— Отлично. Е, да се хващаме на работа тогава.

— Едно ще ти кажа. Това движение за Новия Баликов разръчка голяма кофа с лайна — казва Малагеш. — Къкри от доста време. Хората виждат, че от модернизацията могат да се изкарат пари, от сътрудничеството със Сейпур, иначе казано, и са готови да запретнат ръкави. Обаче богаташите на Баликов не искат и да чуят за сътрудничество и вдигат достатъчно врява, така че беднотията да ги чуе.

— Какво общо има това с доктор Пангуи?