Градина на желанията

Тя влезе в „Максин“ и установи, че през изминалите десет години собствениците на магазина са се сменили два пъти - сегашната управителка беше елегантна жена на петдесетина години. Тя върна парите за блузата, а когато Сидни попита не търсят ли продавачка, отвърна, че засега имат достатъчно персонал, но ако младата дама си остави телефона, ще й позвъни при откриване на вакантно място. Ала щом чу името Уейвърли, попита дали младата жена е роднина на Клеър. Сидни кимна, а дамата мигновено стана по-любезна — миналата година Клеър направила сватбената торта на дъщеря й и всичките им приятели от Атланта още говорели за този шедьовър

104

на сладкарското изкуство. После добави, че при първа възможност непременно ще се обади.

По обратния път към магазина на Фред Сидни мина край козметичен салон „Бяла врата“. Преди десет години тук се помещаваше фризьорският салон „Къдрици“, сега обаче заведението за разкрасяване бе станало много по-шикозно. Отвътре излезе клиентка, обгърната от миризмата на препарати, донякъде прикривана от нежния аромат на шампоан. Сърцето на Сидни се сви. О, колко й липсваше любимата работа! Отдавна не беше стъпвала във фризьорски салон, но минеше ли край някой, ръцете винаги я засърбяваха да хване ножицата и да подстриже някого.

Настръхна както всеки път, когато си представеше, че отново ще е щастлива. Първата й мисъл бе да попита за работа, но от горчивия си опит знаеше, че така йма опасност Дейвид отново да я открие. От друга страна, навремето се беше записала в курса за фри-зьор-стилисти под истинското си име, което извергът не знаеше. Нямаше опасност той да ги намери тук. Бе абсурдно да си мисли, че Дейвид ще довтаса само защото тя искаше да работи. Открил ги беше в Боас, защото бе имала глупостта да запише Бей в детската градина, без да й измисли ново име. Всъщност не бе глупост, а липса на избор, защото директорката беше поискала удостоверението за раждане на малката. Сега вярваше, че Дейвид ще търси само Сидни Уоткинс, не и Бей. Нямаше да повтори предишната грешка. Тук фамилното име на дъщеричката й беше Уейвърли.

Пооправи косата си — радваше се, че тази сутрин си беше подстригала бретона и си беше направила прическа.

Изпъна рамене и влезе в салона.

Беше опиянена от радост, когато се срещна с Клеър и Бей, които я чакаха пред магазина. Усмихваше се, докато им помагаше да натоварят покупките в мини-вана, многозначително поглеждаше сестра си. Накрая Клеър не издържа и подхвърли:

-    Добре, де, сподели какъв е поводът за усмивките.

-    Познай.

Клеър също се усмихна, повлияна от настроението на сестра си:

-    Какво се е случило?

-    Намерих си работа! Казах ти, че ще остана. И сега го доказах, нали?

Клеър престана да се занимава с подреждането на покупките, обърна се и озадачено я изгледа:

-    Но нали аз те назначих?

-    Клеър, ти работиш за трима. Само от време на време ти е необходима помощ. Ще бъда на разположение винаги, когато ти потрябвам. - Сидни избухна в смях. Нищо не можеше да помрачи настроението й.

- Само не искай от мен да сервирам на Ема, иначе... но ти го знаеш.

-    Къде ще работиш?

-    В „Бяла врата“! - възторжено възкликна Сидни. Не се тревожеше, че ще даде всичките си спестявания. включително парите от блузата, за да плати наема, необходимите принадлежности и препарати. Надяваше се и да признаят разрешителното й за работа, въпреки че беше издадено в друг щат. Едва сега разбираше защо нещо я подтикваше непрекъснато да го подновява. Това беше причината. Скоро щеше да заработи достатъчно средства, за да върне сумата в

106

частния си „спестовен влог“, а още по-важно бе, че щеше да докаже способностите си пред съгражданите си от Баскъм. Сигурна бе, че те ще започнат да я харесват, както харесваха сестра й.

-    Нима разбираш от тези неща? - изненадано попита Клеър.

-    Да.

-    Не знаех.

Сидни предчувстваше, че сестра й отново ще се опита да разбере нещо за живота й през последните десет години, но още не беше готова да й се изповяда.

—    Виж, през есента ще запиша Бей в детска градина, но засега не мога да си позволя да я изпратя на забавачка. Мога ли да разчитам на теб да се грижиш за нея? Ще помоля и Иванел.

Знаеше, че Клеър е схванала тактиката й да увърта и да избягва въпросите, изискващи откровени отговори, но не я притискаше. Сидни си помисли, че може би някой ден ще й разкаже за изминалите десет години; някой ден, когато помежду им вече съществува доверието, необходимо за такава откровеност, когато ще е сигурна, че целият град няма да научи за неволите й. Пък и тайно се надяваше, че миналото постепенно ще се заличи от паметта й като фотография, която избелява и накрая образите изчезнат.

—    Разбира се — след дълго мълчание отвърна Клеър.

Двете отново се заловиха с товаренето на пликовете с покупките. Сидни надликна в един и попита:

—    За какво са ти тези продукти?

-    Ще приготвя пица.

—    Продават и замразени, ако не ти е известно.

-    Знам — заяви Клеър, после прошепна на Бей: — Вярно ли е?

Малката се изкиска.