Градът на златната сянка

— Само онова, което виждате, jefe. Мога да се опитам да копирам всичко, което влиза и излиза, но според мене не разполагаме с толкова памет, да не говорим за обхвата на вълните.

Дред отвори очи. Лодката беше близо до обхвата на прожекторите на брега. Сега си имаше други притеснения — щеше да огледа подробностите, след като веднъж заковат мишената.

— Тогава не се безпокой. Но на това събиране има и много други хора. Открий дали са симове и ако е така, откъде са дошли. Но първо бъди готов да свалиш защитата по моя заповед.

След това провери Следа две — те чакаха горе-долу на същото разстояние от острова от югоизточната страна.

Докладваха му за охраната на острова и той разбра, че спасителният отряд всеки момент ще разкрие номера с хеликоптера.

— Следа три, затваряй!

Прожекторите примигнаха и угаснаха. В охранителната ивица се надигна вълна от възмутени протести, но изключването вече беше започнало и нито една от радиостанциите не говореше с никого освен помежду си — и с Дред.

— Следа две, ние сме.

Даде сигнал на водача на своята лодка, моторът загърмя и лодката заподскача по неравните вълни към брега. Щом заседнаха в плитчината, хората му вече бяха започнали да се прехвърлят през борда — първите, стигнали до брега, вече обстрелваха плажа и стените на къщата с електронночестотни оръжия. Онези от охраната, които не използваха контрачестотни уреди, се свлякоха на земята и станаха на пихтия без изобщо да разберат какво ги е поразило.

Щом последва хората си на брега, Дред изключи всички картини освен необходимите, но остави звука от виртуалната конференция на мишената. В главата му вече беше започнала да се оформя идейка.

Островът тънеше в такъв мрак, че Дред дори не си направи труда да изпълзи нагоре. На перваза пред най-близкия пункт на охраната се появиха още трима души в антиелектронночестотни костюми. Единият държеше силен прожектор — вероятно беше тръгнал да провери какво става с генераторите на острова. Дред махна към тях. Замлъкналите тронери прозвучаха така, сякаш някой прокарваше пръчка по ограда от пръти. Хората се строполиха. Прожекторът отскочи от перваза и се запремята като мигаща светлинка към брега.

Съпротивата на входния портал на голямата къща беше силна, но Дред вече не бързаше толкова. Мишената му продължаваше да е заключена в симулацията си и тъй като Селестино беше запечатал дистанционно ключалките на вратите и бе метнал пелена от данни върху мишената, за да попречи на обажданията на охраната, небесният бог си нямаше представа, че замъкът му е нападнат.

Ако не друго, Дред се възхищаваше от новата охранителна служба на Атаско заради това, че уважава сключения договор. Съпротивляваха се свирепо — шестимата охранители, които изливаха огън от укрепения бункер до портала, изглеждаха способни да удържат армия, далеч по-голяма от тази на Дред. Както и да е, добрата работа на охраната изискваше нещо повече от храброст: предвидливостта също беше важна. Един от нападателния отряд успя да метне запалителна граната през един бойник, макар че при това беше фатално ранен. Когато гранатата избухна миг по-късно, жегата беше толкова яростна, че дори и прозорците от стоманоплекс омекнаха и се издуха.

На отряд Следа две, който беше влязъл през задната врата на комплекса, за да атакува главната квартира на охраната, щеше да му потрябва доста време, докато се освободи, но Дред беше напълно доволен. От двата нападателни отряда от по петнайсет души досега май имаше само трима засегнати, а от тези трима мъртъв беше само един. А три четвърти от акцията беше вече осъществена. Като се имаше предвид, че срещу себе си имаха такава охрана, каквато можеше да си позволи само богат гадняр като Атаско, това беше повече от приемливо. Щом двамата му щурмоваци прикрепиха полукълба от експлозивния гел „Анвакс“ към масивната врата, той си позволи да прекара няколко минути с нищо неподозиращата си мишена.

— … Братството на Граала е построило най-мощната, най-хитрата и изтънчена симулационна мрежа, която можем да си представим. — Пак този спокоен висок глас на някой, застанал до Атаско. — В същото време те са манипулирали и са увредили съзнанието на хиляди деца. Все още нямам представа защо. Всъщност ви извиках тук — всички вас — с надеждата, че заедно бихме могли да открием някакви отговори.

Дред беше все по-заинтригуван. Ако Атаско не беше главният в този малък заговор, то кой беше? Дали Стареца знаеше, че нещата са стигнали чак дотук?

Хората му задействаха експлозивния гел. Огнен взрив освети за миг разпръснатите по верандата трупове; портата се олюля и рухна навътре. Дред изключи прозореца с образа на мишената; аудиоканалът за кратко бе превзет от съобщение за успешното завладяване на квартирата на охраната от страна на Следа две.

— Това е, джентълмени — бодро се обади той. — Забравили сме си поканите, така че трябва просто да влезем.