Градът на златната сянка

— Вече започват да се пръскат. Сигурно след няколко минути ще са се изключили. Но ти каза „повечето“. Това ли е добрата новина?

— Хванах един на мушката. Вкаран е като гост от мишената. Няма релейност, няма нищо шантаво. Вече съм въвела робота.

Дред дълбоко си пое дъх.

— Страхотно! Идеално! Искам бързо да проследиш линията, после да изтеглиш индекса му. Можеш ли?

— За кога го искаш?

— Веднага. Искам да използваш тоя робот, за да завземеш линията, да изключиш онзи, който я използва, и да се включиш ти. Прегледай индекса — съвсем набързо, по-късно ще стъкмим по-добра версия — и научи, каквото можеш. Който и да е той или тя, това си ти. Схвана ли?

— Искаш да се престоря, че съм тази личност? Ами всичките данни, които ще трябва да обработя?

— Аз ще ги обработя. Трябва да ги обработя сам. Не се безпокой. Бързо ще намеря кой да те отмени. По дяволите, след като разкараме данните, сигурно ще поема и робота.

Болката в главата му и последиците от изкривяването почти бяха стихнали. Дред изведнъж усети нужда от музика и включи все по-усилваща се войнствена мелодия. Имаше нещо, което Стареца нямаше, беше го захапал здраво и нямаше да го пусне чак до деня на Страшния съд.

— Ако някой друг от това съвещание или каквото и да е там остане в симулацията, оставаш и ти. Дръж си устата затворена. Записвай всичко!

Вече трескаво обмисляше планове. Веднага щом разбереше къде живее човекът на тази линия, щеше да го/я издири и накаже — не беше задължително да извърши тези неща точно в този ред. Сега той беше на предната позиция.

— Исусе Христе — възкликна възторжено, — главната роля в някакъв тайнствен заговор, който беше изплашил Стареца до смърт!

Освен това заговорниците като че ли знаеха много повече от него за замислите на Стареца и приятелчетата му. Беше невъзможно да се разбере колко ценно можеше да се окаже това дребно попаденийце.

„Времето ми най-после дойде.“ Разсмя се.

Но всичко трябваше да му е кристално ясно, да се предпази от фал. Дори и сръчната госпожица Ануин би могла да сбърка нещо в цялата тази бъркотия.

— Сигурна ли си, че си вътре? — попита я той. — Дръж този сим в действие на всяка цена, докато те освободя. Ти си онзи човек, който го използва. Не се притеснявай за извънредното време — ще ти се плати достойно, Дулси, сладурче!

Отново се разсмя. Предишната му мисъл за Дулсинея като плячка беше надвита от идеята за преследване, по-величествено от всичко, което беше очаквал.

— Давай. Ще се върна веднага щом довърша някои нещица тук.

Изкачи се по стълбите в обширното фоайе. Трябваше да пресява данни — и то много. Щеше да се погрижи за това, преди да се закачи към сима и да го наблюдава, доколкото може, преди да е отишъл при Стареца и неговото Братство. Изведнъж страшно му се прииска да разбере какви ги е вършил Атаско и какво е знаел. Това означаваше поредна безсънна нощ, но със сигурност си струваше.

В подножието на главното стълбище на пиедестал беше приклекнала статуя на ягуар, масивна и експресионистична. Потупа озъбената му паст за късмет, после си отбеляза наум да добави и трупа на Селестино към задачите на отряда по разчистването.

ШЕСТА ГЛАВА НОВ ДЕН

МРЕЖА/НОВИНИ: „Критопонг електроникс“ — САЩ, настояват за повече места.

(Картина: Капитолият, Вашингтон, САЩ.)

Диктор: „Критапонг електроникс“ заплашват да изнудват Сената, докато не получат по-широко представителство в него.

(Картина: вицепрезидентът на „Критапонг“ Порфирио Васкес-Лоуъл на пресконференция.)

Васкес-Лоуъл: Местата е Камарата на представителите се определят съобразно населението. Най-големите щати получават повечето от местата в Камарата. А местата в Сената са в зависимост от бизнеса. Цената на „Критапонг“ е нараснала поне пет пъти за десетилетието от приемането на поправката за индустриалния сенат насам, така че заслужаваме повече места. Много е просто. Освен това искаме да си поговорим малко и с колегите ни от британската Камара на предприемачите.

Всичко изглеждаше от странно по-странно. Орландо, който беше станал, за да се опита да накара другите да проумеят нещата, сега можеше само да седи и да оглежда стаята, изведнъж сякаш обзета от лудост.