Играта на лъва

— Преди идвах от време на време с кола на гости на моя — продължи Стейси Мол — и идиотът му с идиот понякога забравяше да предупреди нациста. Нали разбираш? Искам да кажа, след като щеше да се чу… щеше да… както и да е, нормално е да запомни, че ще дойда. Нали така? Затова винаги, когато можех, идвах със самолет. Искам да кажа, може да си убиец, но ако имаш самолет, просто си кацаш, и толкова. А бе тия би трябвало да монтират противовъздушни оръдия. Нали разбираш? И да въведат парола. Приятел или враг? Ако не знаеш паролата, откриват огън и те свалят. — Тя се засмя. — Някой ден ще пусна бомба над скапаната къща на тоя тип. Може би точно над басейна му, когато плува гол. Заедно с последното си гадже. Мъже! Божичко, писнали са ми. Не мога да живея с тях, нито без тях. Женен ли си? — Не.

— Виждаш ли онзи кънтри-клуб ей там? — след малко попита Стейси. — Игрище за голф, тенискортове, частни хангари точно до някои от къщите, басейни — тия смотльовци добре си живеят. Нали разбираш? Виждаш ли оная голяма жълта къща? Там живее един известен киноактьор, който обича сам да пилотира самолета си. Виждаш ли оная голяма бяла къща с басейна? Собственикът е нюйоркски магнат, има двумоторен самолет. Веднъж се запознах с него. Симпатяга. Евреин е. Момчетата сигурно го харесват също толкова, колкото и киноактьора. Опитвам се да открия къщата на оня другия… как се казваше?… Не се сещам, но е пилот от „Ю Ес Еъруейс“, написал е два романа… не мога да си спомня имената им… и беше приятел на моя. Искаше да ме използва за една от книгите си. Какво щеше да ми струва това? Божичко! Мъже!

Халил погледна големите къщи, палмовите дървета, басейните, зелените морави и самолетите, паркирани край някои от сградите. Мъжът, който можеше да е убил семейството му, бе там долу и го чакаше с усмивка и бира. Асад почти усети вкуса на кръвта му. — Добре, сега да помълчим няколко секунди — каза Стейси. Пайпърът се понесе надолу към пистата, обозначена с цифрите 23 ревът на двигателя позаглъхна, земята сякаш се издигна нагоре и най-после кацнаха. — Страхотно приземяване. — Тя се засмя, после натисна спирачките. — Миналата седмица имах тежко кацане при силен вятър и тъпият клиент ме попита: „Кацнахме ли, или ни свалиха?“ — Момичето отново се засмя, после попита: — Къде е човекът, с когото имаш среща?

— Вкъщи си е. Живее край пистите.

— А стига бе! Това означава големи мангизи. Знаеш ли къде да отидеш?

Халил бръкна в черния си сак и извади лист с компютърна карта на Спрус Крийк.

Тя я взе и я разгледа.

— Добре… какъв е адресът?

— Писта „Янки“. В отсрещния край.

— Не е далеч от къщата на моя. — Стейси се пресегна пред него и отвори вратата на кабината, в която започваше да става прекалено горещо. После погледна картата. — Това е центърът за поддръжка и зареждане на „Спрус Крийк Ейвиейшън“ … ето го Бийч Булевард…

— Тя излезе на един широк бетонен път. — Някои от тия улици са само за самолети, други само за коли, трети за самолети и коли.

Като че ли искам да се движа до някоя от ония идиотски колички за голф, нали така? Добре, ето го Чесна Булевард… страхотни имена, нали? — Стейси зави наляво по Чесна, после надясно по Танго и пак наляво по Танго Ист. — Я виж ония сгради. — Момичето си свали очилата.

Халил вече ги гледаше. От двете им страни се издигаха скъпи къщи с големи частни хангари, басейни и палми, които му напомниха за родината.

— Тук има много палми. А в Джаксънвил няма — отбеляза той.

— А, те не са местни дървета. Тия идиоти са ги донесли от южна Флорида. Нали разбираш? Тук е северна Флорида, но те смятат, че непременно трябва да си имат палми. Изненадана съм, че не държат в дворовете си оковани фламинго.

Асад не отговори. Отново си помисли за Пол Грей, с когото щеше да се срещне само след няколко минути. Преди да умре, този убиец е живял в рая, докато Халил живееше в ада. Скоро щяха да си разменят местата.

Добре, това е писта „Майк“ … — Стейси зави надясно по една тясна асфалтова ивица.

Вратите на някои хангари бяха отворени и Асад забеляза много видове самолети — малки, с един двигател като пайпъра, и странни машини, едното крило на които беше разположено над другото.

Имаше и средно големи реактивни самолети.

Онези там бойни ли са?

Тя се засмя.

— Не, това са момчешки играчки. Разбираш ли? Аз летя, за да си изкарвам прехраната. Повечето от тия шутове просто се забавляват или искат да впечатлят приятелите си. Хей, скоро започвам курсове по пилотиране на реактивни самолети. Струва много мангизи, но един тип ми плаща… иска да му стана фирмен пилот. Нали разбираш? Някои от големите клечки търсят военни, други искат играчка в играчката. Загряваш ли?

— Моля?

— Ти откъде беше?

— От Гърция.

— Да бе. Мислех, че гръцките милионери… както и да е, стигнахме — писта „Янки“. — Тя зави надясно и спря пред един голям хангар. На стената имаше надпис ПОЛ ГРЕЙ.

Вратата беше отворена и вътре се виждаха двумоторен самолет, мерцедес кабрио, стълбище, което водеше към тавана, и количка за голф.