Играта на лъва

— Да, известно ми е.

Домакинът не отговори.

Халил плъзна поглед по многобройните грамоти и по една стъклена витринка с девет медала.

— Получих повечето от тях за участието си във войната в Залива — каза Грей. — Но предполагам, че знаете и това.

— Да. И оценяваме службата ви на наша страна.

Асад отиде до лавица с книги и пластмасови модели на самолети. Пол Грей се приближи до него и свали един от томовете.

— Ето — ще оцените и това. Авторът е генерал Гидеон Шаудар.

Либиецът взе книгата, на чиято корица имаше изтребител, и видя, че е на иврит.

Прочетете посвещението.

Халил отвори задната корица. Посвещението беше на английски но имаше и ивритски букви, които не можеше да прочете.

Най-после някой ще ми преведе ивритския текст — каза Грей.

Това всъщност е арабска поговорка, която израелците също обичат отвърна Асад. — „Онзи, който е враг на врага ми, е мой приятел“ и му подаде обратно книгата и отбеляза: — Много подходящо.

Хайде да поседнем за малко преди да започнем — предложи бизнесменът и посочи фотьойла до масичката. Двамата седнаха един срещу друг.

Пол Грей отпи от портокаловия си сок.

— Трябва да разберете, полковник, че софтуерната демонстрация, която ще ви направя, може да се смята за секретна. Но предполагам, че няма проблем, тъй като сте представител на приятелска страна. Когато обаче стигнем до сделката, ще трябва да получим разрешение.

— Това ми е ясно. Хората ми вече работят по този въпрос. — Халил прибави: — Оценявам мерките ви за сигурност. Софтуерът не бива да попада в ръцете на… да речем, на нашите общи врагове. И се усмихна.

Пол Грей отвърна на усмивката му.

— Ако имате предвид някои държави от Средния изток, съмнявам се, че ще успеят да го използват. Честно казано, полковник, те не са достатъчно интелигентни.

Асад отново се усмихна.

— Никога не подценявайте врага.

— Опитвам се, но ако бяхте в моята пилотска кабина по време на войната в Залива, щяхте да си помислите, че си имате работа с пилоти от селскостопанска авиация. Това не ми прави чест, но тъй като сте професионалист, съм откровен с вас.

— Както са ви казали колегите ми — отвърна Халил, — боя се, че макар да съм военновъздушен аташе в посолството, нямам боен опит с изтребители. Моята област са учебната подготовка и оперативното планиране, така че не мога да ви разкажа героични военни истории.

Грей кимна.

Асад погледна домакина си. Можеше да го убие още в мига, в който отвори вратата, но това нямаше да му достави удоволствие. „Всички представители на семейство котки си играят с плячката си преди да я убият — бе му казал Малик. — Не бързай. Наслади се на момента. Никога повече няма да имаш такава възможност.“

Той посочи вестника на масата.

— Четохте ли разкритията за полет сто седемдесет и пет?

— Да… някои хора ще си изгубят работата заради този случай. Искам да кажа, как са успели онези либийски шутове, по дяволите? Едно нещо е бомба на борда — но газ? И после онзи тип избягва и убива цял куп федерални агенти. Според мен зад всичко това стои Муамар Кадафи.

— Нима? Възможно е. Жалко, че бомбата, която пуснахте върху резиденцията му в Ал Азизия, не го уби.

Пол Грей не отговори веднага.

— Не съм участвал в тази операция, полковник — накрая отвърна той — и ако вашето разузнаване смята така, значи греши.

Асад Халил помирително махна с ръка.

— Не, не, капитане, нямах предвид лично вас, а американските военновъздушни сили.

— А… извинете.

— Обаче — продължи Халил, — ако бяхте участвали в операцията, щях да ви поздравя и да ви благодаря от страна на израелския народ.

Лицето на Пол Грей остана безизразно. Той се изправи.

— Хайде да започваме.

Асад стана, взе сака си и го последва до другата част на стаята, където имаше два въртящи се стола пред компютърни екрани.

— Първо ще ви демонстрирам софтуера само с помощта на този джойстик и клавиатурата — каза Грей. — После ще се преместим на онези два стола и ще влезем в света на виртуалната реалност. — Той се приближи до две по-сложни кресла с телевизионни монитори.

— Тук използваме компютърно моделиране и симулация, за да получим изкуствена триизмерна визуална и друга сензорна среда. За познат ли сте с това?

Халил не отговори.

Бизнесменът се поколеба за миг, после продължи: