Играта на лъва

Ако ФБР раздаваше медали за красиви тела, Кейт Мейфшлд щеше да получи златна звезда с диаманти. Искам да кажа, бях прекален близо, за да виждам тялото й, но подобно на повечето мъже в такив ситуации, имах усета на слепец.

Дланите ми се плъзнаха по бедрата и дупето й, между краката й и по корема към гърдите й. Кожата й беше гладка и хладна, което ми харесва, и мускулите й явно бяха стегнати във фитнес-зала.

Ако някой проявява интерес, собственото ми тяло може да се опише като мускулесто и гъвкаво. Преди имах твърд като дъска корем, но откакто в слабините ми попадна онова парче олово, плътта ми се е поотпуснала.

Така или иначе, пръстите на Кейт се плъзнаха по задника ми и спряха върху твърдия белег отдолу.

— Какво е това? — попита тя.

— Изходна рана.

— Къде е входната?

— В долната част на корема.

Дланта й се насочи към слабините ми и потърси наоколо, докато не откри мястото на седем и половина сантиметра североизточно от връх Уили.

— Ооох… горе-долу там.

— Ако беше малко по-надолу, щяхме да си останем само приятели.

Кейт се засмя и ме прегърна толкова силно, че изкара въздуха от ранения ми бял дроб. Божичко — тая жена наистина бе силна.

Някъде дълбоко в душата си бях съвсем сигурен, че Бет Пенроуз няма да одобри това. Не че нямам съвест, но същото не можеше да се каже за малкия Джони, така че за да реша конфликта, изключих главния си мозък и оставих Джони да действа както си знае.

Опипвахме се, целувахме се и се прегръщахме в продължение на десетина минути. Има нещо невероятно в това да изследваш чуждо голо тяло — кожата, извивките, хълмовете и долините, вкуса и аромата на жена. Любовната игра ми харесваше, но Джони започваше да губи търпение, затова предложих да се преместим в спалнята.

— Не, направи ми го тук — отвърна тя.

Няма проблем. Е… на диван не ми е много удобно, но Джони не смяташе така.

Тя се покатери отгоре ми и след миг променихме характера на професионалната си връзка.

Останах да лежа на дивана, докато Кейт отиде до банята. Не знаех какви контрацептиви използва, но из апартамента не бях видял детски креватчета и кошарки, затова реших, че е взела съответните мерки.

Тя се върна в дневната, включи лампата до дивана и ме погледна, седнах. Сега виждах цялото й тяло и наистина беше изключително, по-пълно, отколкото си го бях представял в няколкото случая, в които мислено я бях събличал. Освен това забелязах, че е естествено руса, отгоре додолу, но вече се бях досетил за това.

Кейт коленичи пред мен и ме накара да се разкрача. Видях, че пържи в ръка влажна кърпа. Тя започна да лъска ракетата, което за малко да предизвика ново изстрелване.

— Не е зле за старец като теб. Взимаш ли виагра?

— Не, взимам селитра, за да стои мирен.

Кейт се засмя, наведе се и отпусна лице в скута ми. Погалих я по косата.

Тя вдигна глава и ме хвана за ръцете. Видя белега на гърдите ми и го докосна, после плъзна длан към гърба ми и пръстите й напипаха изходната рана.

— Куршумът е счупил предното и задното ребро.

Момичетата от ФБР разбират от тия неща. Много цинично. Но по-добре, отколкото „О, бедничкият, сигурно ужасно те е боляло“.

— Сега мога да кажа на Джак къде са те ранили — прибави Кейт, засмя се и ме попита: — Гладен ли си?

— Да.

— Добре. Ще изпържа яйца.

Тя отиде в кухненския бокс. Аз станах и започнах да събирам разхвърляните дрехи.

— Не се обличай — извика Кейт.

— Просто исках да си сложа за малко сутиена и бикините ти.

Това отново я накара да се засмее.

Наблюдавах я как шета гола. Приличаше на богиня, изпълняваща някакви ритуали в храм.

Порових из купчината дискове и открих Уили Нелсън, любимата ми посткоитална музика.

Уили запя „Не се навъртай наоколо“.

— Това ми харесва — каза тя.

Плъзнах поглед по книгите на лавиците. Обикновено можеш да научиш нещо за човек по онова, което чете. Повечето томове бяха справочници, от ония неща, които трябва да следиш, за да поддържаш форма в тоя бранш. Имаше и книги по криминалистика, тероризъм, патологична психология и така нататък. Нямаше романи, класика, поезия, нямаше история на изобразителното изкуство или фотографията. Това затвърди първоначалната ми представа за Кейт Мейфилд като всеотдайна професионалистка, истински играч от отбора, жена, която никога не оцветява фигурите извън контурите.

Но тази спретната мажоретка явно си имаше и друга страна, която не беше много сложна — тя обичаше мъжете, обичаше секса. Но защо харесваше точно мен? Може би искаше да натрие носовете на колегите си от ФБР, като ходи с ченге. Може да й бе писнало да играе по неписаните правила и писмените директиви. Може просто да й се чукаше. Кой знае? Човек може да се побърка от опити да анализира причините да го изберат за сексуален партньор.

Телефонът иззвъня. Агентите трябваше да имат отделна линия за служебни разговори, но Кейт дори не погледна към телефона на стената в кухнята, за да види по коя линия я търсят. Накрая се включи телефонният секретар.

— Мога ли да направя нещо? — попитах аз.

— Да. Иди да се срешиш и си измий червилото от лицето.

— Добре, — Отидох в спалнята и забелязах, че леглото е оправено.

Защо жените си оправят леглата?