Читаем Играта на лъва полностью

Замислих се. Случайната ми среща с двама латиноамерикански господа на Западна 102 — ра улица преди година беше предизвикала поредица от събития, които доведоха до пенсионирането ми, до постъпването ми в Антитерористичната спецчаст и накрая до този момент. Не вярвам в предопределението, съдбата, шанса и късмета. Вярвам, че нашият живот се управлява от съчетание от свободна воля и хаос, че светът е нещо като разпродажба на дамско облекло. Във всеки случай, човек постоянно трябва да е нащрек, готов да упражни свободната си воля сред все по-хаотична и опасна среда.

— Джон?

— Не, не вярвам в съдбата. Мисля, че не сме били предопределени да се срещнем и да правим любов в твоя апартамент. Срещата ни беше случайна, сексът беше твоя идея. Страхотна идея, между другото.

— Благодаря. Твой ред е да ме сваляш.

— Знам правилата. Винаги пращам цветя.

— Прескочи цветята. Просто се дръж мило с мен пред хора.

Имам един приятел писател, който е познавач на жените и веднъж ми каза: „Мъжете разговарят с жените, за да могат после да се чукат с тях, а жените се чукат с мъжете, за да могат после да разговарят с тях“. Това, изглежда, се отнася за всички, но не съм сигурен колко трябва да приказвам след секс. С Кейт Мейфилд отговорът явно бе „много“.

— Джон?

— А… ако съм мил с теб, хората ще започнат да шушукат. Добре. И другите идиоти ще стоят настрана. Какви други идиоти? Освен Наш?

— Няма значение. — Тя се отпусна назад, вдигна крака на масичката, протегна се и се прозя. — Господи, колко е хубаво! Постарах се. Имам предвид храната.

— О. — Погледнах дигиталния часовник на видеото. — Трябва да тръгъгвам.

— Как ли не. Толкова отдавна не съм спала през нощта с мъж, че не си спомням кой кого завиваше.

Изхилих се. Кейт Мейфилд ме привличаше с това, че пред хората изглеждаше и се държеше като девственица, но тук… е, ясна ви е картинката. Това възбужда някои мъже и аз съм от тях.

— Нямам четка за зъби — казах й.

— Имам един от ония мъжки несесери, дето ги раздават в бизнес — класа.

— От кои линии? Обичам несесерите на „Бритиш Еъруейс“.

— Мисля, че е от „Ер Франс“. Вътре има презерватив.

— Като става дума за това…

— Довери ми се. Аз работя за федералното правителство.

Това може би беше най-смешното нещо, което бях чувал от месеци.

Тя включи телевизора и легна на дивана с глава в скута ми. Погалих гърдите й, което накара хидравличния ми кран да се надигне. Кейт проточи шия напред и каза:

— Още няколко сантиметра по-високо, моля — след което се засмя. Докъм два през нощта изгледахме много повторения на новините, плюс няколко специални предавания за онова, което вече се наричаше „Терористичен удар срещу полет 175“. Мрежите очевидно се опитваха да не споменават името на основния си рекламодател — „Трансконтинентал“. Всъщност, колкото и странно да изглежда, по един от каналите пуснаха реклама на „Трансконтинентал“, показваща весели пътници във втора класа. Мисля, че статистите им са лилипути, така че седалките да ти се струват по-големи. Освен това обърнете внимание, че в рекламите никога не показват арабски пасажери.

В специалните предавания бяха събрани събеседници от всички кътчета на света и дрънкаха разни глупости за глобалния тероризъм, историята на средноизточния тероризъм, Либия, ислямските екстремисти, цианидния газ, автопилотите и така нататък, и така нататък.

Към три се оттеглихме в спалнята, като взехме със себе си кобурите с пистолетите си.

— Спя гол — казах аз, — но винаги въоръжен.

Тя се усмихна и се прозя, после нахлузи ремъка с кобура върху голото си тяло и ако си падате по такива неща, изглеждаше секси.

— Странна работа — след като се видя в огледалото, отбеляза Кейт. — Искам да кажа, циците и патлака.

— Без коментар.

— Това беше кобурът на баща ми. Не исках да му кажа, че вече не се носят. Глокът е нов и го нося горе-долу веднъж седмично. И всеки път, когато гостувам на родителите си.

Кимнах. Това ми подсказваше нещо за Кейт Мейфилд.

Тя отиде при телефонния секретар на нощното шкафче и натисна един от бутоните. Разнесе се гласът на Тед Наш:

— Кейт, тук е Тед. Обаждам се от Франкфурт. Съобщиха ми, че двамата с Кори нямало да се присъедините към нас. Смятам, че пропускате възможност. Според мен убийството на таксиметровия шофьор е за заблуда… Както и да е, позвъни ми… в Ню Йорк минава полунощ… мислех, че ще те открия вкъщи… И Кори го няма. Добре, обади ми се тук до три-четири часа ваше време. Аз съм във „Фрункфуртер Хоф“. — Той продиктува номера. — Или по-късно ще се опитам да те намеря в службата. Трябва да поговорим.

Нито един от нас не каза нищо, но гласът на тоя тип в спалнята на Кейт Мейфилд ме ядоса и предполагам, че тя го усети, защото каза:

— По-късно ще се чуя с него.

Както обикновено, двамата с Тед имахме различни теории. Аз смятах, че франкфуртското убийство е за отвличане на вниманието. И бях съвсем сигурен, че хитрият стар Тед също мисли така, но иска да съм в Германия. Интересно. Е, щом Тед казва да отида на точка В, значи ще остана на точка А.

Кейт вече беше в леглото и ме викаше при себе си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза