Играта на лъва

Така или иначе, спалнята беше оскъдно мебелирана, също като дневната. Все едно че бях в мотелска стая. Кейт Мейфилд явно нямаше намерение да се задържи дълго в Манхатън.

Влязох в банята. За разлика от другите помещения в апартамента, банята изглеждаше така, все едно са я обискирали. Намерих гребен и се сресах, после си измих лицето и си нажабурих устата. Погледнах се в огледалото. Под кръвясалите ми очи висяха торбички и бях малко блед. Джон Кори очевидно беше извървял тежък път, който все още не бе завършил. Но манивелата ми все още работеше, въпреки че акумулаторът ми се беше изтощил.

Тъй като не исках да се бавя в светая светих на мадмоазел, се върнах в дневната.

Кейт бе донесла на масичката две чинии с бъркани яйца и препечен хляб и две чаши портокалов сок. Седнах на дивана, а тя се настани на колене срещу мен. Започнахме да се храним. Наистина бях гладен.

— В Ню Йорк съм от осем месеца и ти си първият мъж, с когото спя.

— Сигурен съм.

— Ами ти?

— Не съм спал с мъж от години.

— Дръж се сериозно.

— Ами… какво да ти кажа? Имам приятелка. Знаеш го.

— Можем ли да се избавим от нея?

Засмях се.

— Сериозно, Джон. Нямам нищо против да се застъпим за няколко седмици, но след това… нали разбираш?

Не бях сигурен, но отвърнах:

— Напълно.

Известно време се гледахме. Накрая осъзнах, че трябва да кажа нещо.

— Виж, Кейт, мисля, че просто си самотна. И прекалено ангажирана. Аз не съм онзи, който ти трябва. Може би за момента, да, но…

— Глупости. Не съм чак толкова самотна, нито толкова ангажирана. Мъжете постоянно ме свалят. Твоят приятел Тед Наш ме е канил да излезем поне десет пъти.

— Какво? — Изпуснах си вилицата. — Тоя дребен лайнар…

— Не е дребен.

— Но е лайнар.

— Не е.

— Бесен съм. Излизала ли си с него?

— Само няколко пъти на вечеря. В рамките на междуведомственото сътрудничество.

— По дяволите, бесен съм. Защо се смееш?

Тя не ми каза защо се смее, но предполагам, че знаех причината. Кейт скри лицето си с длан, докато се мъчеше да преглътне хапката си, и не преставаше да се залива от смях.

— Ако се задавиш, не знам как да ти помогна.

Това още повече я разхили.

Както и да е, промених темата и я попитах какво мисли за пресконференциите.

Тя отговори, но аз не я слушах. Замислих се за Тед Наш и за това как беше свалял Бет Пенроуз по време на плъмайландското разследване. Е, може да е било взаимно, пък и не се случи кой знае какво, но не мога да понасям съперничество. Мисля, че Кейт Мейфилд го бе разбрала и просто го използваше.

После се замислих за Бет Пенроуз и честно казано, чувствах се малко гузен. Макар че Кейт Мейфилд нямаше нищо против неколко седмично застъпване на сексуалните връзки, аз общо взето съм моногамен и предпочитам да си нямам повече от едно главоболие — освен един уикенд в Атлантик Сити с ония две сестри, но това е друга история.

Известно време поседяхме мълчаливо и аз си ядях яйцата. От давна не бях вечерял с гола жена и си спомнях, че някога това ми доставяше истинско удоволствие. Ако се замисли човек, в храната и голотата, в яденето и секса има нещо, което върви заедно. От една страна, е примитивно, от друга — изключително чувствено.

Бях стъпил на хлъзгавия склон, който се спускаше към бездната на любовта, дружбата и щастието — а вие знаете докъде води това. До нещастие.

Голяма работа. Човек трябва да поема рискове.

— Утре сутрин ще се обадя на Бет и ще й кажа, че всичко между нас е свършило.

— Няма нужда. Аз ще го направя вместо теб. — Тя пак се засмя.

Кейт Мейфилд явно беше в по-добро посткоитално настроение от мен. Наистина водех вътрешна борба, бях объркан и малко уплашен. Но на сутринта щях да оправя всичко.

— А сега по работа — рече тя. — Разкажи ми за информатора.

Предадох й разговора си с Фади Асуад, след което вече не се чувствах толкова гузен, че съм съкратил работния си ден заради храна и секс.

Кейт ме изслуша и накрая попита:

— И не смяташ, че се опитват да ни извъртят номер, така ли?

— Не. Зет му е мъртъв.

— Въпреки това всичко може да е част от плана. Тези хора са абсолютно безмилостни.

Замислих се.

— Защо им е да ни лъжат, че Асад Халил е отишъл в Пърт Амбой с такси?

— За да престанем да го търсим в Ню Йорк.

— Преиграваш. Ако беше видяла Фади Асуад, щеше да разбереш, че казва истината. Гейб също смята така, а аз вярвам на инстинкта му.

— Фади е казал истината за онова, което знае. Това не доказва, че в таксито е бил Халил. Но ако е така, значи франкфуртското убийство е само за заблуда.

— Точно така. — Рядко ми се е случвало да провеждам анализ с гол колега от другия пол и не е толкова приятно, колкото навярно изглежда. Но все пак е по-добре, отколкото съвещание на дълга заседателна маса. — Е, спасих те от няколко седмици в Европа с Тед Наш — казах аз.

— Тъкмо затова мисля, че си съчинил всичко. За да ме върнеш тук. Усмихнах се.

Тя помълча няколко секунди, после попита:

— Вярваш ли в съдбата?