Играта на лъва

Пъхнах се под завивките и двамата се сгушихме един до друг с преплетени ръце и крака. Чаршафите бяха студени и свежи, възглавницата и матракът бяха твърди, също като Кейт Мейфилд. Така по ми харесваше, отколкото да клюмам на фотьойла си пред телевизора.

Големият мозък заспиваше, но малкият бе абсолютно буден, както понякога се случва. Тя се покатери отгоре ми. По някое време сьвсем се унесох и ми се присъни адски реалистичен сън за това как се чукам с Кейт Мейфилд.

41

Старият „Пайпър Апачи“ се носеше на североизток към Лонг Айланд в ясното небе. Асад Халил гледаше към земята.

— Имаме чудесен попътен вятър и ще пристигнем по-рано — информира го Бил Садъруейт.

— Отлично. — „Попътният вятър съкращава живота ти.“

— Както казах, оная операция беше най-дългата в историята на военната авиация. А и F-111 не е много удобен.

Халил мълчаливо го слушаше.

— Скапаните французи не ни пуснаха да прелетим над тяхна територия. Но с италианците нямаше проблем — разрешиха ни да кацнем на Сицилия, ако се наложи. Затова ви харесвам, момчета.

— Благодаря.

Под тях се плъзгаше Норфък, Вирджиния, и Садъруейт използва възможността, за да му покаже военноморската база.

— Вижте… там е флотът… виждате ли ония два самолетоносача?

Видяхте ли ги?

— Да.

— Онази нощ флотът много ни помогна. Не участваха в битката, но ни вдъхваше увереност самият факт, че са там и ни прикриват на връщане.

— Да, разбирам.

— Но се оказа, че тъпите либийски военновъздушни сили изобщо не ни преследваха. Пилотите им сигурно са се крили под леглата си, попикани от страх. — Садъруейт се засмя.

Халил със срам и гняв си спомни как самият той се бе изпуснал от ужас.

— Струва ми се, че един американски самолет все пак беше свален от либийските военновъздушни сили.

— Няма такова нещо. Те изобщо не излетяха.

— Но изгубихте един самолет, нали?

Садъруейт погледна пътника си.

— Да, но пичът сам се прецака. Спусна се прекалено ниско и се блъсна във водата по време на приближаването към брега.

— Може да е бил улучен от ракета или зенитно оръдие.

— Тяхната противовъздушна отбрана нищо не струваше. Искам да кажа, наистина имаха модерна техника от руснаците, но не им стигаше пипе да я използват. — Бил се замисли и прибави: — Но наистина изстреляха много ракети земя-въздух.

— Били сте много смел.

— Просто си вършех работата.

— Вие ли пилотирахте първия самолет, който бомбардира Ал Азизия?

— Да. Водещия самолет… хей, наистина ли казах Ал Азизия?

— Да.

— Хм… — Садъруейт не си спомняше да е споменавал името, което едва можеше да произнесе. — Както и да е, моят оръжейник, Чип… не бива да разкривам фамилии… та той хвърли четири бомби, улучи три цели и се прецака с последната, но все пак улучи нещо.

— Какво?

— Не знам. Сателитните снимки след операцията показаха… може да са били казарми или къщи… нямаше вторични експлозии, така че не беше онова, което трябваше да улучи, някакъв стар италиански склад за боеприпаси. На кой му пука? Нали улучи нещо? Знаете ли как се изчисляват жертвите? Момчетата от сателитното разузнаване събират ръцете и краката и ги делят на четири. — Той се засмя.

Асад Халил усети, че сърцето му се разтуптява, и се помоли на Господ да му помогне да се овладее. Пое си дълбоко дъх и затвори очи. Разбираше, че този човек е убил семейството му. Представи си братята си Есам и Кадир, сестрите си Адара и Лина и майка си, която му се усмихваше от рая, прегърнала четирите си деца. Фарида кимаше и устните й се движеха. Той не чуваше какво казва, но знаеше, че тя се гордее с него и го окуражава да отмъсти за гибелта им.

Замисли се за Бахира и внезапно го осени, че за нейната смърт всъщност е виновно чудовището, което седеше до него.

Ще ми се да ми бяха възложили къщата на Кадафи — обади се Садъруейт. — За нея отговаряше Пол, копелето му недно. Искам да кажа, не бяхме сигурни, че оня арабски гъз ще е във военния лагер, но момчетата от разузнаването смятаха така. Не е позволено да убиваме държавни глави. Някакъв тъп закон — струва ми се, че го подписа оня путьо Картър. Глупости. Можеш да бомбардираш цивилни но не можеш да очистиш големия шеф. Обаче на Рейгън му искаше и ни прати да му светим маслото. Оръжейник на Пол беше Джим, дето живее на Лонг Айланд. Пол без проблем намери къщата на Кадафи и Джим пусна бомбата отгоре й. Ама скапаният Кадафи спял в скапаната си шатра… Разказах ли ви го вече? Както и да е, размина му се само с едно насиране в гащите. Асад Халил отново дълбоко си пое дъх.

— Но споменахте, че загинала дъщеря му, нали?

— Да… кофти работа. Обаче скапаният живот обикновено си е такъв. Нали? Искам да кажа, опитали са се да убият Хитлер с бомба, хората около него станали на каша, ама на скапания Хитлер само дето му бил опърлен мустакът. Момиченцето беше убито, нашият имидж пострада, а оня боклук си остана жив.

Халил не отговори.

— Разказах ли ви за другата ескадрила? Момчетата имаха няколко цели в Триполи и една от тях беше френското посолство. Вижте сега, никой никога не го е признавал и се предполага, че е грешка, ама един от нашите пичове хвърли бомбата право в задния им двор.