Играта на лъва

— Тримата агенти отишли в дома на Уигинс и разбили вратата в случай, че е мъртъв вътре. Но го нямало. В момента са в къщата и се обаждат на хората, чиито номера са открили в тефтера му. Ако е мъртъв, не е убит в дома си.

— Добре. Може да е на дълъг полет.

— Възможно е. С това си изкарва прехраната. Може да си е взел почивен ден. Или да е на плажа.

— Как е времето във Вентура?

— Там винаги е еднакво. Слънчево, двайсет и четири градуса.

Преди известно време работих две години в лосанджелиското оперативно бюро.

— Хареса ли ти?

— Нормално е. Но не е толкова интересно, колкото в Ню Йорк.

Усмихнахме се.

— Къде е Вентура, по дяволите?

Тя ми обясни, но не разбрах нито точното и географско положение, нито всички ония испански имена.

Минахме Бруклинския мост и таксито пое на юг по експресна магистрала Бруклин-Куинс, която някога може да е отвеждала екпресно колите до някъде, но аз не знам такова нещо, освен в три часа през нощта. Показах служебната си карта на шофьора и му наредих:

— Настъпи газта. — Винаги го правя, даже когато не закъснявам й нямам представа къде отивам.

Попитах го откъде е и той ми отвърна, че бил от Йордания. Това беше нещо ново. Пакистан бе доста напред, но Македония започва да го настига. Обърнах се към Кейт.

— Стайн каза да те поздравя.

Тя не отговори.

— Има някаква вероятност да се върна в службата — в полицията.

Отново не получих отговор, затова промених темата.

— Къде според теб е Халил?

— В Калифорния, в Колорадо Спрингс или някъде между тях.

— Може би. Но може да е действал само на Източното крайбрежие, където е имал съучастници, и после да се е измъкнал, навярно с помощта на някое средноизточно посолство. От Калифорния до Колорадо има бая път.

— Джон, този тип не е изминал половината свят, за да… — тя погледна към шофьора, — за да изяде само половината от храната. Знаеш го.

— Да. Но се чудя как ще стигне до Лос Анджелис. Летищата са опасни за него.

— Само големите. Веднъж преследвах беглец, който стигна от Лос Анджелис до Маями през малки летища. Можеше да измине разстоянието и по-бързо, но постоянно ни се изплъзваше, докато не го настигнахме в Маями.

— Ясно.

— И не забравяй за частните чартърни фирми. Веднъж гоних един наркобарон, който нае частен реактивен самолет. Мнозина постъпват така. Никой не ги проверява, полетите не се контролират и могат да отидат до всяка точка, стига да успеят да кацнат.

— Може би трябва да предупредим летищата в района на Вентура.

— Предложих го на агентите от местния офис. Напомниха ми, че там има десетки малки летища и още много други наоколо. Частен самолет може да се приземи на повечето от тях по всяко време на денонощието. Ще ти трябва цяла армия, за да ги следиш, да не споменавам за изоставените писти.

— Сигурно си права. — Кейт, изглежда, познаваше тези неща по-добре от мен. Моята област са такситата и метрото. Половината от бегълците ми се криеха в дома на майка си, в апартамента на гаджето си или се мотаеха около любимата си кръчма. Повечето тъпници, особено убийците, са адски тъпи. Харесвам умните. Те ме предизвикват и забавляват. — Халил е бързал — казах й. — Като джебчия. Той не е идиот и е знаел, че след три-четири дни ще сме по петите му.

— Твърде оптимистично.

— Е, ние го открихме за по-малко от четири дни. Нали така?

— Добре. И?

— И… не знам. Уигинс или вече е мъртъв, или е някъде другаде. Може да лети за Източното крайбрежие и Халил да го е открил. Ония агенти в дома му може дълго да чакат някой от двамата да се появи.

— Възможно е. Имаш ли други идеи? Искаш ли да останеш в Ню Йорк? Можеш да отидеш на съвещанието в пет часа и да слушаш как всички те превъзнасят.

— Това е удар под пояса.

— Освен това да не пропуснеш съвещанието в осем, когато Джак ще се върне от Франкфурт.

Не отговорих.

— Какво ще правиш, Джон?

— Не знам… този тип малко ме озадачава. Опитвам се да се поставя на негово място.

— Искаш ли моето мнение?

— Естествено.

— Предлагам да заминем за Калифорния.

— По-рано предложи да заминем за Франкфурт.

— Никога не съм предлагала такова нещо. Какво ще правиш?

— Обади се пак във Вентура.

— Те имат номера на клетъчния ми телефон. Ще ми позвънят, ако се случи нещо.

— Обади се в Денвър.

— Защо не си купиш мобифон? — Тя набра номера на денвърското оперативно бюро и поиска да я информират за ситуацията. После ми каза: — Семейство Калъм са настанени в Академията на военновъздушните сили. Наши агенти чакат в дома им. Също като във Вентура.

— Добре. — Вече бяхме на околовръстното и се насочвахме към „Кенеди“. Опитвах се да си вдъхна увереност, опитвах се да не изляза от релсите точно преди края.

Не е не е лесно да си човек на момента. Обикновено не споделям всички тези съмнения с никого, но с Кейт вече бяхме нещо повече от партньори.

— Обади се в лосанджелиското оперативно бюро и им кажи да поставят под наблюдение консулствата на страните, които могат да помогнат на Халил да избяга — казах й. — Както и предишното жилище на Уигинс в Бърбанк в случай, че Халил има стара информация и се появи там.