Играта на лъва

Храната в първа класа не беше лоша, филмът, в който Джон Траволта играеше шпионин от военното разузнаване, бе страхотен, въпреки отрицателната рецензия в „Нюсдей“, написана от Джон Андерсън, така наречен кинокритик, чието мнение беше точно обратното на моето.

По време на филма с Кейт се държахме за ръце, също като хлапета в кино. Когато свърши, отпуснах облегалката си назад и заспах.

Както често се случва, сънувах пророчески сън за онова, за което не успях да се сетя буден. Искам да кажа, изведнъж ме осени — какво е замислил Халил, къде ще отиде и какво трябва да направим, за да го заловим.

За съжаление, когато се събудих, забравих почти всичко, включително блестящите заключения, до които бях стигнал. Все едно да сънуваш страхотен сексуален сън и когато се събудиш да разбереш, че все още си надървен.

Но аз се отклонявам. Кацнахме в Лос Анджелис в 19:30 и за добро или зло бяхме в Калифорния. Или трябваше да сме тук, или не. Скоро щяхме да научим.

ПЕТА КНИГА Калифорния, в наше време

Идете и убийте мъжа, когото ще назова.

Когато се върнете, моите ангели отново ще ви възнесат в рая.

А ако умрете, пак ще се вънесете там.

Старецът от планината, пророк от Х в., създател на сектата на хашишините

47

Двамата слязохме първи и ни посрещна агент от лосанджелиското оперативно бюро на ФБР, който ни откара до полицейския хеликоптер. Излетяхме за Вентура, където и да се намираше тя.

Всичко на земята приличаше на Куинс, освен палмите и планините. Прелетяхме няколко километра над някакъв океан, струва ми се, после продължихме над брега. Слънцето беше точно над океана, но вместо да изгрява като над моя океан, то залязваше. Странно място.

След двайсет и пет минути кацнахме до общинската болница в източната част на Вентура.

Чакаше ни син седан, шофиран от някакъв тип на име Чък, облечен в тъмнокафяви панталони, спортно сако и маратонки. Твърдеше, че бил агент от ФБР, но не приличаше на такъв. Явно беше ФБР калифорнийски вариант. Само че всички те се смятат за еднакви, защото са учили в една и съща школа в Куонтико.

По пътя до офиса Чък ни зададе цял куп въпроси. Предполагам, че във Вентура не се занимаваха с много масови убийства, извършени от международни терористи. Всъщност в самолета Кейт бе споменала, че преди офисът бил затворен и кой знае защо, наскоро пак го били открили.

Намираше се в модерна офиссграда, заобиколена от палми и паркинги. Докато вървяхме към входа, се огледах. Във въздуха миришеше на цветя и температурата и влажността бяха страхотни. Слънцето залязваше, но небето все още бе светло.

— Какво прави тук ФБР? — попитах Кейт. — Да не отглеждат авокадо?

— Внимавай какво говориш.

— Естествено. — Представих си тукашните агенти по сини костюми сандали и без чорапи.

Както и да е, влязохме в сградата, качихме се с асансьора и стигнахме до врата, на която пишеше ФЕДЕРАЛНО БЮРО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ. Освен това имаше и герб на министерството на правосъдието, като везните не бяха наклонени на нито една страна. Следваше девизът ВЯРНОСТ, СМЕЛОСТ, ЧЕСТНОСТ. Не можех да споря с него, но казах на Кейт:

— Би трябвало да прибавят и „политическа коректност“.

Този път тя просто не ми обърна внимание и натисна звънеца.

Вратата се отвори и ни посрещна симпатична агентка на име Синди Лопес.

— Нищо ново — съобщи тя. — Трима наши хора са в дома на Уигинс. Преди малко от Лос Анджелис им пратиха подкрепление от още трима. В района има двайсет и четирима агенти от двете бюра, местната полиция е предупредена и всички поддържат връзка по радиостанции или мобифони. Продължаваме да се опитваме да открием Елууд Уигинс. В къщата му намерихме документи, според които работи в „Пасифик Карго Сървисис“. Посетихме ги, но те ни съобщиха, че имал полет чак в петък. Обаче споменаха, че понякога в петък си взимал болничен. Пратихме двама агенти на окръжното летище във Вентура в случай, че се появи там. Освен това наблюдаваме местата, които посещава често. Изглежда, Уигинс е човек със свободен дух и обикаля където му скимне.

— Тоя тип ми харесва — казах.

Агент Лопес се усмихна и продължи:

— Приятелката му също я няма. Известно е, че двамата обичат да ходят на къмпинг и най-вероятно в момента правят тъкмо това.

— Какво е къмпинг? — попитах аз.

Госпожа Лопес погледна госпожа Мейфилд. Госпожа Мейфилд погледна мен.

— А, например в гората — казах аз. — Палатки и прочее.

— Да.

— Уигинс или приятелката му имат ли мобифони?

— Да. И двамата. Но не отговарят.

Замислих се и реших, че е по-добре да са на къмпинг, отколкото да са мъртви, но че разликата не е много голяма.

— Изглежда, сте свършили сериозна работа — похвалих госпожа Лопес.

— Разбира се. — Тя подаде на Кейт един лист. — От Ню Йорк се обади Джак Кьоних. Помоли да му се обадите. Ще остане там до полунощ нюйоркско време, после ще си е вкъщи.