Играта на лъва

— В момента ваши агенти от Вентура пътуват натам. Но ще останат Край Санта Барбара. Това е най-близкият град. Не можем да пуснем в самото ранчо хора, които не са от Секретната служба и разбират нашия начин на действие. Могат да пострадат хора.

— Но ако нямате достатъчно сили, може да пострада човекът, когото охранявате — отбеляза Кейт.

Лайза не отговори.

— Защо не го отведете на сигурно място? — попитах аз.

Тя отново се огледа наоколо.

— Вижте, заплахата не се смята за особено голяма. Но за да отговоря на вашите въпроси, към тази планина води само един тесен лъкатушен път, истински рай за засади. Президентската хеликоптерна площадка вече не е там, но даже да беше, тази нощ цялата планина е обгърната в мъгла, както обикновено по това време на годината.

— Господи. На кого му хрумна тази идея?

— Искате да кажете пътуването до Ранчо дел Сиело ли? Не зная. Навярно тогава не е изглеждала лоша. Разберете, че въпреки предишната си работа този човек е болен старец, който от десет години не се е появявал пред публика. Не е правил или казвал нищо, заради което да искат да го убият. Всъщност получаваме повече заплахи срещу домашните любимци в Белия дом, отколкото срещу Рейгън. Това положение очевидно се е променило и ние ще реагираме съответно. Междувременно в момента трима държавни глави са на посещение в Лос Анджелис. Двама от тях са мразени от половината свят и силите ни не достигат. Не бива да рискуваме, даже да не са много добри хора. Не искам да ви се сторя безсърдечна, но нека признаем истината. Роналд Рейгън не е чак толкова важна личност.

— За Нанси е. И за децата им. Вижте, Лайза, убийството на бивш президент ще окаже психологическо въздействие. Не е добре за духа на нацията. Разбирате ли? Да не споменавам за службата ви. Затова опитайте да накарате шефовете си да приемат положението сериозно.

— Приемаме го съвсем сериозно. В момента правим всичко възможно.

— Това също ни дава възможност да заловим терорист номер едно в Америка.

— Разбираме го. Но и вие разберете, че тази ваша теория не изглежда много правдоподобна.

— Добре. После да не кажете, че не съм предупредил всичи.

— Благодарим ви за предупреждението.

Отворих вратата на форда и Лайза ни попита:

— Там ли отивате?

— Не — отвърнах. — Не и по тъмно в планината. А и утре трябва да сме във Вашингтон. Хей, благодаря.

— С вас съм. Каквото и да ми струва.

— Ще се видим на разследването в Сената.

Влязох в колата. Кейт вече седеше зад волана. Тя излезе от паркинга и потегли по отбивната. Порталът автоматично се отвори и ние излязохме на Сейнт Клод Роуд.

— Накъде? — попита ме Кейт.

— Към Небесното ранчо.

— И защо ли изобщо те питам?

И ето че се отправихме към Ранчо дел Сиело. Но първо трябваше да излезем от Санта Бел Еър и мина известно време, докато стигнем до магистралата.

— Вече зная отговора, но ми кажи защо отиваме в ранчото на Рейгън? — каза Кейт.

— Имаме да убием шест часа до полета. Спокойно можем да се опитаме да убием и Асад Халил.

Тя дълбоко си пое дъх. Предполагам, че се наслаждаваше на аромата на цветята.

— И според теб Халил знае, че Рейгън е там, и възнамерява да го убие в ранчото. Нали така?

— Мисля, че Халил е възнамерявал да убие Рейгън в Бел Еър, но когато е дошъл в Калифорния, е получил от някого нова информация, накарал е Азис Рахман да го закара на север от Санта Моника, за да огледа терена около ранчото на Рейгън и да се избави от сака си, в който навярно са били глоковете и фалшивите му документи. Всичко си пасва, логично е и ако греша, явно съм си сбъркал професията.

Тя се замисли за миг.

— Добре, с теб съм, за добро или зло. Нали затова се събират хората.

— Абсолютно.

— И отношението е взаимно.

— Бих се изправил пред куршумите заради теб.

Кейт ме погледна и очите ни се срещнаха в мрака. Говорех сериозно и нито един от двама ни не каза очевидното, а именно, че навярно скоро щяхме да проверим това.

— И аз — отвърна тя.

Накрая открихме изхода и поехме на север по магистралата за Сан Диего.

— Знаеш ли къде е ранчото? — попитах я аз.

— Някъде в планината Санта Инес край Санта Барбара.

— Къде е Санта Барбара?

— На север от Вентура и на юг от Голета.

— Ясно. Колко време ще ни отнеме?

— Може би два часа до Санта Барбара. Зависи от мъглата. Не зная как се стига оттам до ранчото, но ще научим.

— Искаш ли да шофирам аз?

— Не.

— Имам книжка.

— Ти не познаваш пътищата. Вземи да поспиш.

— Прекалено ми е забавно. Знаеш ли, ако искаш, можем да се отбием в офиса във Вентура за бронирани жилетки.

— Не очаквам престрелка. Всъщност, когато стигнем в ранчото, любезно ще ни помолят да си тръгнем, също като в Бел Еър. Секретната служба ревниво брани територията си. Особено от ФБР.

— Сещам се защо.

— Няма да ни допуснат да участваме, но ако искаш да си близо до вероятното действие, значи се движим в правилната посока.

— Повече не ми и трябва. По-късно се обади във Вентура и провери къде са позициите на момчетата от ФБР в Санта Барбара.

— Добре.

— Хей, страхотен път. Тук е адски красиво. Напомня ми за старите каубойски филми. С Джин Оутри, Рой Роджърс и Том Микс.

— Никога не съм чувала за тях.