Играта на стъклени перли

Сега магистърът се изви на стола си и положи ръце върху пианото. Изсвири една тема и продължи да я развива във вариации, тя приличаше на творба от някой италиански майстор. Той посъветва своя гост да си представи тази музика като танц, като непрекъсната поредица от упражнения по равновесие, като низ от по-малки или по-големи стъпки от средата на симетрията и да не насочва вниманието си към нищо друго освен към фигурата, която очертават тези крачки. Изсвири още веднъж тактовете, мълком се замисли над тях, повтори ги и постоя с ръце на коленете, съвсем тихо, с полузатворени очи, без никакво трепване, като повтаряше в себе си музика и я обмисляше. И ученикът я чуваше в душата си, пред очите му се появяваха откъслеци от нотни линии, виждаше нещо да се движи, да крачи, да танцува и се люлее, и в движението търсеше да разпознае и разчете извивките на птичи полет. Те отново се объркаха и загубиха, трябваше да започне отначало, за миг съсредоточеността му изчезна, беше в празнота, огледа се смутено и видя тихото, замислено лице на майстора да се поклаща бледо в здрача и Йозеф отново се намери в онова духовно пространство, от което се бе отклонил, отново чу музиката да ехти в него, видя я да крачи там, видя я да описва линията на движението си, видя и съзна танцуващите стъпки на невидимите…

Струваше му се, че е минало дълго време, когато пак се отклони от това пространство, когато усети под себе си стола, каменния, покрит с рогозка под, долови губещата се здрачна светлина зад прозорците. Почувства, че някой го следи, вдигна поглед и се взря в очите на магистъра, който го наблюдаваше внимателно. Магистърът му кимна едва забележимо, с един пръст изсвири в пианисимо вариация от онази италианска музика и се изправи.

— Остани тук — каза той, — аз ще се върна. Още веднъж потърси музиката в себе си, внимавай върху фигурата! И не се напрягай, това е просто игра. И дори да заспиш по време на нея, то с нищо не вреди.

Той излезе, чакаше го още работа, останала от неговия пренатоварен ден, работа съвсем не лека и приятна, не такава, каквато би желал. Предстоеше му да говори с един от учениците от курса по диригентство, талантлив, но суетен и надменен човек, комуто трябваше да изтъкне лошите навици, да докаже неправдата и да прояви загрижеността си като хладнокръвие, любовта си — като авторитет. Той въздъхна. Защо няма съвършен ред, няма избавление от познатите заблуди! Защо все отново и отново човек трябва да се преборва с едни и същи грешки и да изтръгва едни и същи бурени! Талант без характер, виртуозност без йерархия, това, което бе властвало някога по времето на леката забавност в музикалния живот и беше изкоренено и унищожено през музикалния ренесанс, вече зеленееше отново и разпукваше пъпки.

Когато той се върна, за да вечеря заедно с Йозеф, намери го притихнал, но доволен и без следа от умора.

— Беше много хубаво — каза момчето мечтателно. — В това време музиката изчезна за мене, тя се преобрази.

— Нека отново затрепти в тебе — каза майсторът и го заведе в една малка стая, където бе сложена маса с хляб и плодове. Нахраниха се и магистърът го покани утре известно време да присъства на диригентския курс. Преди да се оттегли и да заведе госта в неговата килия, той му каза:

— При медитацията ти видя нещо, музиката ти се яви като фигура. Опитай се, ако имаш желание, да запишеш това.

На масата в килията за гости Кнехт намери лист хартия и моливи и преди да си легне, се опита да нарисува фигурата, в която музиката се бе превърнала за него. Изтегли една линия и от нея под наклон стремително на равни разстояния — къси странични линии, това напомняше разположението на листата по клонче от дърво. Възникналият образ не го задоволи, но той изпитваше удоволствие още веднъж и още веднъж да се опитва и накрая, сякаш на игра, очерта кръг, от който като лъчи се подаваха страничните линии, подобно на цветя от венец. После си легна и заспа бързо. Насън отново преживя изкачването през горите до голия купен, на който вчера почиваха с другаря си, и в низината видя да се простира милият Ешхолц и докато гледаше надолу, правоъгълникът с училищните сгради се изтегли в овал, после в кръг, превърна се във венец, а венецът започна бавно да се върти, въртеше се с все по-голяма бързина и накрая закръжи лудо, пръсна се и се разлетя в искрящи звезди.

Когато се събуди, не помнеше съня, но по-късно, при утринната разходка, майсторът го попита дали е сънувал и на Йозеф му се струваше, че наистина е преживял насън нещо лошо или вълнуващо, замисли се, припомни си съня, разказа му го и беше удивен от неговата безобидност. Магистърът слушаше внимателно. Йозеф попита:

— Трябва ли да се обръща внимание на сънищата? Те могат ли да се тълкуват?

Майсторът го погледна в очите и отвърна кратко:

— Върху всичко трябва да се внимава, защото всичко може да се тълкува. — След няколко крачки той попита бащински: — В кое училище би искал да се учиш?

При този въпрос Йозеф почервеня. Бързо и тихо той изрече:

— Мисля, във Валдцел.

Майсторът кимна: