Играта на стъклени перли

— И аз така смятах. Нали знаеш старата поговорка: „Gignit autem artificioam…“

С още зачервено лице Кнехт допълни познатия на всеки ученик израз: „Gignit autem artificiosam lusorum gentem Cella Silvestris“ — на немски: „Валдцел пък създава изкусните играчи на стъклени перли.“

Старият го погледна сърдечно.

— Вероятно това е твоят път, Йозеф. Знаеш, че не всички приемат играта на стъклени перли. Казват: тя била заместител на изкуствата, а играчите — белетристи, на тях вече не можело да се гледа като на истински хора на духа, били само свободно фантазиращи дилетанти в изкуството. Естествено, ще видиш доколко това е вярно, може би ти самият имаш представи за играта на стъклени перли, според които очакваш повече, отколкото тя би могла да ти даде, или обратно. Че играта крие опасности, е известно. Тъкмо затова я обичаме, по безопасните пътища се пращат само слабите. Но ти никога не бива да забравяш това, което толкова често съм ти казвал: нашето предопределение е непогрешимо да схващаме противоречията, първо, именно като противоречия, после обаче като полюси от едно единство. Така е и с играта на стъклени перли. Натурите, склонни към изкуството, са влюбени в тази игра, защото чрез нея могат да фантазират, студените учени специалисти я презират, някои музиканти също, защото на тях им липсва онази степен на строга дисциплина, която отделните науки биха могли да постигнат. Е добре, с времето ще опознаеш тези противоречия и ще откриеш, че те не са противоречия на обектите, а на субектите, че например един фантазиращ художник не избягва чистата математика или логика затова, че е опознал малко от тях или би могъл да изрази, а защото инстинктивно е склонен към нещо друго. По такива инстинктивни и буйни склонности и неблагосклонности със сигурност ще можеш да откриеш дребните души. В действителност това значи, че в големите души и в превъзходните, самоуверените умове няма такива страсти. Всеки от нас е само човек, само един опит, същество, което е все на път. Но то трябва да е на път към съвършеното, да се стреми към центъра, а не към покрайнината. Запомни: можеш да се занимаваш строго с логика или с граматика и при това да си изпълнен с фантазия и музика. Можеш да бъдеш музикант или играч на стъклени перли и при това да си въплъщение на предаността към закон и ред. Човекът, който ние си представяме и желаем, чието създаване е наша цел, ще може всеки ден да заменя своята наука или изкуство, в играта на стъклени перли той ще блести с най-чиста кристална логика и в граматиката с творческа фантазия. Такива трябва да бъдем, та всеки час да могат да ни поставят на друг пост, без да се противим или объркваме.

— Смятам, че ви разбрах — каза Кнехт, — но не са ли тъкмо ония, които проявяват толкова силни предпочитания или антипатии, по-страстни натури, а другите по-спокойни, по кротки?

— Изглежда, че е така и все пак не е — усмихна се — магистърът. — За да бъдеш прилежен във всичко и всичко да владееш добре, разбира се, не ти е потребна по-малко душевна сила, замах и топлота, а повече. Това, което ти наричаш страст, не е душевна сила, а разногласие между душата и външния свят. Там, където властва страстта, не съществува по-силна жажда и стремеж, но тя е насочена към една отделна и лъжовна цел, откъдето идва и напрежението, и душната атмосфера. Който обръща най-голямата сила на стремежа си към центъра, към истинското битие, към съвършеното, той изглежда по-спокоен от страстния, защото невинаги се вижда пламъкът на неговата жар, защото той примерно при диспути не крещи и не размахва ръце. Но аз ще ти кажа: той трябва да пламти и гори.

— Ах, ако човек можеше да се формира чрез знания — извика Кнехт. — Ако би имало наука, нещо, в което човек може да вярва! Всичко си противоречи взаимно, всичко се разбягва едно през друго, в нищо няма сигурност. Всичко може да бъде тълкувано в един, а после в напълно противоположен смисъл. Цялата световна история може да бъде изложена като развитие и напредък и също така е възможно в нея да не бъде видяно нищо друго освен упадък и безсмислие. Няма ли истина? Няма ли истинско и необоримо учение?

Никога досега майсторът не бе го чувал да говори толкова разпалено. Той повървя още малко, после каза:

— Има истина, мили мой! Но учение, за каквото ти жадуваш, учение абсолютно, което само да те прави съвършен и мъдър, няма. Ти не бива още да се стремиш към едно съвършено учение, приятелю, а към себеусъвършенстване. Божественото е в тебе, не в понятията и книгите. Истината се преживява, не се преподава. Бъди готов за борби, Йозеф Кнехт, аз виждам ясно, те вече са започнали.