Императорът на тръните

— Не вярвам! — Но като нищо ѝ беше простил. Нубанеца не беше злопаметен, все казваше, че си има достатъчно тегоби и без да храни стари обиди.

— Е, кажи ми за Мъртвия крал — обърнах се към Кай и го видях как трепна. Само за миг, после бързо се овладя.

Бретанецът погледна през прозореца, преди да ми отговори, сякаш да потърси кураж в светлината на деня и утеха в тесните варосани къщи с тръстикови покриви, всяка пълна с живот — майки, бащи, врещящи хлапета, беззъби старци, дърлещи се, смеещи се, полазени от бълхи.

— Мъртвия крал е бъдещето, крал Йорг. Той държи Удавените острови в юмрука си и скоро ще сложи ръка на целия свят. Той владее мъртвите земи, а всички ние ще сме по-дълго мъртви, отколкото живи.

— Но кой е той, Чела? Какво е? И защо проявява такъв интерес към Анкратите? — Тя знаеше нещо. И може би щеше да ми го каже с надежда да ме нарани.

— Анкрат е портата към континента, Йорг. Ти си умно момче и би трябвало сам да се сетиш.

— Но защо мен? — попитах.

— Ти привличаш вниманието на много хора. Сриваш планини, разбиваш гигантски армии пред портите си. Играеш на едро и с размах. А и Мъртвия крал знае, че си хвърлил око на Анкрат. Достатъчно неприятно е, че баща ти е така упорит в съпротивата си, но ще е още по-лошо синът да заеме мястото му, не мислиш ли?

— Хммм. — Звучеше логично, но не ѝ вярвах. — Мъртвия крал едва ли се надява да спечели съюзници на Събора. Какво очаква, дипломация? Че някой ще преговаря с мъртви неща, изпълзели от тиня и пръст?

Чела се усмихна и усмивката я разхубави.

— В императорския двор има и по-страшни чудовища, Йорг. Червената кралица е на път към Събора. Мълчаливата сестра пътува с нея като съветничка, Лунтар от Тар също е с тях. Познаваш Лунтар, ако не греша?

— Срещали сме се, веднъж. — Не го помнех, но знаех, че сме се срещали. Той ми беше дал медната кутийка, той я беше напълнил. — Може да са чудовища, вероятно по-лоши от мен, но са родени от жена, живи са и ще умрат. Кажи ми, откъде е дошъл този твой Мъртъв крал? Склоновете на сухите земи не се ли спускат само надолу? Не стигат ли до ада? Избягал е от Луцифер и се е изкатерил от бездната, така ли?

— Той не е демон. — Чела поклати бавно глава, сякаш изведнъж ѝ е хрумнало, че за всички щеше да е по-добре, ако от бездната беше изпълзял истински демон. — И случващото се тук, в калта и прахоляка на този свят, е важно за него. Раят, адът и земята, три в едно. Всяка промяна горе или долу неизбежно се отразява тук, по средата. Този свят, където прекарваме живота си, е едновременно ключалка и лост. Това казва Мъртвия крал.

— А Дяволът няма ли възражения? Задето Мъртвия крал си прави пикник току на прага му и краде от неговото? — Стори ми се нелепо да обсъждаме политиката на ада, но бях стигал до мъртвите земи със собствените си ръце, вкусвал бях въздуха им и знаех, че са пътека към вратата на Луцифер.

— Мъртвия крал иска да отвори райските врати — каза Кай. — Мислиш ли, че го интересува какво друго може да нахлуе през пролуката?

— Всичко се променя, Йорг. — Чела наведе глава. — Всичко.

— Така и не ми казахте откъде се е взел този ваш месия. Защо древните не споменават за него? В коя книга е записано името му? — попитах аз, защото все още се надявах да прозра зрънце истина сред лъжите и лудостта ѝ. — Стар ли е?

— Млад е, Йорг. Много млад. По-млад от теб.

39.

ИСТОРИЯТА НА ЧЕЛА

Мостът при Тирол прехвърляше Дануб в седемнайсет арки и широко платно между колоните. Великият мост при Хонт беше прескочил Райм с една-единствена затаяваща дъха арка, но на Чела тиролският мост ѝ хареса повече. Можеше да си представи как е бил построен, да види с вътрешния си взор мъжете, които са се трудили тук.

— Как ти се струва реката, Чела? — попита Йорг, наблюдаваше я напрегнато.

— Кафява и неспокойна — отвърна искрено тя. — А на теб, Кай?

Кай се беше надигнал, зяпаше през решетката на прозорчето и се полюшваше с движението на каретата.

— Кафява.

— Нито един влюбен ли няма сред нас? — попита Йорг. — Легендата, че влюбените виждат водите на Дануб сини, е по-стара от моста, по който се движим.

— Реката е кафява. Лайнянокафява. Въпрос на тиня, наноси и градска канализация, а не на елементарните фантазии, с които хората се опитват да разкрасят нагона си. — Чела не виждаше причина да крие лошото си настроение.

— Не съм съгласен — каза Йорг. — Ако мъж и жена наистина се обичат, реката може да потече синя.

— Ако са заклети във водата — каза Кай и отново потъна в сенките на каретата.

— Да бе. — Йорг поклати глава. — Аман от заклети. Аман от тесните ви пътечки. Човек може да посегне към всичко и да го използва за каузата си. Това не е просто философия, мечта, желание, а факт, обикновен факт. Стига да си даваш сметка, че онова, към което посягаш, на свой ред посяга към теб.

Протегна крака и ботушите му се изпружиха на пода между краката на Чела и Кай.

— Някога бил ли си влюбен, Кай? Имал ли си момиче, заради което водите да посинеят?

Кай отвори уста, но бързо я затвори. Наведе се напред, после се отпусна отново, сгърбил рамене.

— Не.