Императорът на тръните

— Но Еган ми е разказвал, няколко пъти. А Еган не беше от приказливите — каза тя. Зад мен Уилям взе да мрънка по онзи специфичен начин, който беше знак, че иска да бозае.

— Каза, че Орин е постъпил глупаво, че е трябвало да те убие, вместо да си приказва с теб, и че самият той би те убил на място, с един удар.

— Е, тогава бях на четиринайсет — рекох. — А и в крайна сметка аз надвих него, на място и без нито един удар. Освен това в онзи паметен ден водех със себе си приятел, който можеше да опече Орин в бронята му за броени секунди. Така че, дори в ретроспекция, Орин е бил най-мъдрият от всички ни там.

Каретата се търкаляше напред, а аз извадих образния пръстен и с няколко опитни завъртания — отдавна му бях хванал цаката и се чувствах експерт — фокусирах образа върху Висок замък. От години го наблюдавах, но бях разбрал малко за плановете на баща си, освен че не ги записва с гигантски букви върху покрива. Сега обаче видях плащаници от дим да се влачат над града. Дори от небесните висини чернилката на пожарите се виждаше ясно, нашарила Висок замък и улиците на Крат. Явно Мъртвия крал изгаряше миналото ми, точно както Строителите се канеха да изгорят бъдещето ни. Ако тъмният му прилив набереше още сила, Строителите щяха да ни пометат предсрочно, преди магиите му да са разкъсали света окончателно.

Увеличих образа и видях черни платна по Сейн и колони по двата бряга на реката. Смалих отново мащаба, исках да придобия представа за напредъка на инвазията. Легионите на Мъртвия крал вече бяха залели Гелет. Ако маршируваха денонощно, не беше изключено да стигнат до Златните порти преди нас. Трудно ми беше да преценя числеността на ордите му заради рехавите колони по двата бряга на Сейн и по-големите струпвания на други места, но със сигурност наброяваха десетки хиляди. Възможно бе и други да се присъединят към тях по пътя. И все пак… Мъртъвци срещу тежка кавалерия и крепостни стени? Доста рискован ход.

— Какво виждаш? — попита Гомст, докато аз броях.

— Неприятности.

Мисълта как мъртъвци маршируват и оскверняват плодородните земи на Анкрат… тази мисъл бе като тънко острие между ребрата ми, острие, което някой забива все по-дълбоко и го върти, за да разлюти раната. Дали и гробовете в Першез бяха изплюли своите мъртви? Не бях направил нищо да опазя Висок замък от ордите на Мъртвия крал, но в друго време, застанал до момичето, което чака пролетта, и малкия гроб, в който бях положил Верен, сигурно бих постъпил другояче.

Облегнах се назад. Вече два часа се взирах в образния пръстен и окото ме болеше. Миана беше заспала, детето ни спеше на гърдите ѝ. Сетих се за баща си, как седи на трона с желязната диадема на главата си. Беше ли мъртъв наистина? Не знаех какво да мисля за това. Смъртта му не пасваше в мозайката, както и да я въртях. Аз трябваше да го убия, смъртта му беше моя по право. Години наред съдбата ме бе тласкала към този момент. Разтърках насълзеното си око и се изгърбих напред с лакти на коленете и брадичка върху юмруците. Баща ми не можеше да е мъртъв. Избутах тази тема настрана, да я дъвча друг път, когато няма да ми се повдига толкова от вкуса ѝ.

На отсрещната седалка епископ Гомст дремеше рошав, устата му — провиснала. За разлика от него, Осер Гант ме наблюдаваше зорко и мълчаливо. Канцлерът на Макин, който пътуваше с нас, за да дава съвети, но предимно мълчеше.

Което ме подсети за Кодин, собствения ми канцлер, който гниеше в Призрачния, и за Фекслър Брюс, изгубен в своите машини. И двамата говореха как трябвало да оправим света, Кодин искаше от мен да прекърша властта на скритите ръце, амбициите на Фекслър бяха още по-големи — да завъртим някакво несъществуващо колело и да върнем нещата към тяхното предначертание, да възстановим света такъв, какъвто ни е бил даден.

Двама Анкрати, твърдяха мъдреците, двама Анкрати да развалят магията и да завъртят колелото на Фекслър! Горчива усмивка накъдри устните ми. За друго трябваше да се молят и двамата, умиращият и призракът, за друго — че предсказанието е грешно, че е само празни думи. Защото във Виен щеше да има само един Анкрат и той нямаше никаква представа как да поправи една разделена империя, и още по-малко как да закърпи една разнищена реалност.

Изобщо не ставаше въпрос само за силата и влиянието на няколко магьосници от ранга на Сагеус, за заклинанията на мъже като Корион и Лунтар, които си играеха с живота на хората, за да постигнат своето. Третият начин на Фекслър изискваше светът да се върне към нормалното си състояние, към нормата. Михаил и другите от кликата му виждаха плътта като болест, която може да бъде изгорена и така да се спре въртенето на колелото, преди светът да се е разпукал окончателно. Единствен Фекслър мислеше по-широко, единствен той вярваше, че можем да обърнем посоката на стореното и да спестим на човечеството ново второ пришествие, огнено пришествие, като онова, което вече сме преживели веднъж.