Читаем Императорът на тръните полностью

— Не предполагах, че сте опетнен. — Едър мъж беше, солиден, на възраст. Не личеше да усеща тежестта на златната си полуброня. Колкото до бронята, тя беше истинско произведение на изкуството, разширяваше се като ветрило на раменете, пълзеше нагоре по врата му и завършваше с шлем, който твърде много приличаше на корона.

— Я ти пробвай — рекох му.

Той влезе под арката, обърна се и разпери ръце. Видно беше, че изобщо не се впечатлява от Стоте, без значение как се назовават — крале, графове или лордове. Стоте бяха много, човек едва ли би могъл да изброи по име и половината от тях, а лорд-командирът на Златната гвардия беше само един. Хемет.

— Значи аз ще остана тук, така ли? — Опитах се да не прозвучи като мрънкане на капризно дете.

— Капитан Косон ще ви вкара през един от страничните входове — усмихна се Хемет. — Няма да бъдете допуснат само по време на Събора или ако поискате аудиенция при императора, когато тронът бъде отново зает.

Ето как се наложи да стигна до тронната зала по заобиколния път. Докато Синдри, Елин и другите неопетнени велможи минаваха през Златната порта, бедният Йорги влезе през слугинския вход. Стигнахме дотам по дълги тъмни коридори, Косон държеше фенер да осветява пътя.

— Повечето дворци могат да си позволят по-добро осветление. — Сетил се бях за великолепния дом на Ибн Фейд.

— Повечето дворци се обитават от кралски персони — отвърна Косон, без да поглежда назад. — Тук не живее никой, ако не броим малобройната прислуга, която бърше прахта от мебелите. В интервалите между Съборите гвардейците идват тук по работа, но ние сме войници и не ни трябват лампи във всяка ниша. Сенките не плашат гвардията.

Канех се да кажа, че всъщност не е лоша идея да се боят от сенките, но нещо друго привлече вниманието ми.

— Тук няма никакви ниши. — Нямаше място за лампи, фенери, нито за факли дори, нито едно местенце, където да изложиш статуетка или друга дрънкулка, с каквито благородниците обичат да се фукат.

Косон спря и погледна нагоре. Проследих погледа му и видях малък стъклен кръг, вграден в белия камък на тавана.

— Строителска светлина — каза той.

Имаше и още, на равни интервали през няколко метра.

— Но не работят — каза той, сви рамене и продължи напред. Фенерът в ръката му се люлееше и по стените танцуваха сенки.

— Значи това е техен строеж? Но… — Струваше ми се невъзможно. — Толкова е… красив, изящен. Куполът, арките, преддверията…

— Не всичко, построено от тях, е грозно. Тази сграда е била средище на власт. Нещо, свързано с прилагането на закона. Постарали са се да внушава величие.

— Божке, всеки ден научавам нещо ново — рекох аз. — Дали пък не е възможно да са имали душа все пак тези Строители? — Не беше докрай шега.

— Ако търсите знание, ще ви покажа нещо, което повечето посетители не виждат. — Косон свърна под прав ъгъл наляво, в по-тесен коридор, после зави още веднъж, пак наляво.

— Това е… необичайно. — Набих спирачки зад рамото на капитана.

Човек стоеше с гръб към нас, мъж. Уж тичаше, но не помръдваше изобщо, тотално вкаменен, все едно някой си е направил труда да облече статуя — майсторски изработена статуя, до последния детайл — в странна бежова дреха, нещо като туника и панталони в едно, стегната с колан на кръста. В едната си ръка мъжът държеше дълга пръчка, нещо като метла, но с множество червени ленти в единия край — стори ми се странно позната, — а в другата стискаше тънкостенна чаша, някак смачкана в хватката му, от която се разплискваше тъмна течност, и тя застинала във времето. Сетих се за капки кръв, които хвърчат от строшен череп, увиснали вечно във въздуха. Сетих се за Фекслър.

— Значи си имате Строител в стазис. — Огледах се за някакъв проектор, като онзи, който беше замразил времето около Фекслър. Не видях нищо; тази част от коридора не изглеждаше по-различна от останалото.

Косон ме стрелна с разочарован поглед, досущ като дете, което е искало да се похвали и не е срещнало очакваната реакция.

— Да, но вижте кого си имаме тук!

Обиколихме невидимото стъкло около мъжа. На такова приличаше. Хлъзгаво стъкло, хладно на допир, времева граница, където часовете и минутите умират.

— Виждате ли? — Косон посочи бял правоъгълник, прикрепен към гърдите на мъжа, отляво. Приличаше на пластимаса и си имаше черен надпис, който гласеше „ПОДДРЪЖКА“. — Това означава, че е държал властта, че е бил голяма клечка. Архивистите на гвардията имат книги, в които се обяснява значението на древните слова.

— Мекичък ми изглежда. — Слаб, блед, с уплашени очи.

— Силата на Строителите не е била в ръцете им, така казва лорд-командирът. Иначе — да, определено не е бил войник. Лорд-командирът е проследил родословното си дърво до първия поддържател. До този човек. Той е фамилният светец на неговото семейство.

И в този миг се сетих защо метлата на Строителя ми се струва позната.

— Жезълът на Хемет. Направен е по подобие на това нещо, нали? По-къс и стилизиран, но иначе е реплика на това?

Косон кимна.

— Фамилен светец, казваш? — Свъсих вежди в опит да проумея казаното. — Тоест Рим е канонизирал Строител?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIV
Неудержимый. Книга XXIV

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези