Индиана

Индиана се подчини; полковникът се приближи и й каза със закачлив тон, присъщ на стар ревнив съпруг:

— Понеже днес работихте добре и бяхте послушна, ще ви кажа нещо, което ще ви достави удоволствие.

Госпожа Делмар се усмихна принудено. Такава усмивка би отчаяла всеки по-чувствителен от полковника човек.

— За да ви развлека — добави полковникът, — поканих на закуска утре един от вашите предани поклонници. Сигурно ще ме попитате, хитруша такава, кого от тях съм поканил, тъй като имате цяла колекция.

— Може би нашия добър свещеник — каза госпожа Делмар, която винаги се натъжаваше, когато мъжът й беше в добро настроение.

— О, нищо подобно!

— Тогава сигурно кметът на Шайи или стария нотариус от Фонтенбло.

— Женски хитрости! Знаете много добре, че не става дума за тези хора. Хайде, Ралф, кажете на госпожата името, което й е на устата, но не иска да го произнесе сама.

— Не са необходими толкова уговорки, за да й съобщим, че ще дойде господин дьо Рамиер — каза спокойно сър Ралф, като захвърли пурата си. — Предполагам, че това й е съвсем безразлично.

Госпожа Делмар почувствува как кръвта нахлува в главата й, престори се, че търси нещо в кошничката си, а после, като успя да се овладее, каза треперейки:

— Надявам се, че това е шега.

— Напротив, съвсем сериозно. Ще бъде тук утре в единадесет часа.

— Как! Вие ще приемете този човек, който се промъква в дома ви, за да открие тайната на фабриката ви и когото щяхте да убиете като злосторник?… Изглежда, че и двамата сте много миролюбиви, щом можете да забравите подобни обиди!

— Вие ми дадохте пример за това, скъпа моя, като сте го приели любезно у леля си, където той ви посетил.

Индиана пребледня.

— Мисля, че не беше дошъл заради мене — възрази бързо тя, — и толкова малко съм поласкана от посещението му, че на ваше място не бих го приела.

— Всички жени са лъжливи и хитри по природа! Както ми казаха, вие сте танцували на един бал през цялата вечер с него!

— Излъгали са ви.

— Каза ми го самата ви леля. Впрочем не се защищавайте толкова; не виждам нищо лошо в това, още повече че леля ви е нямала нищо против и сама е подпомогнала да се сближите. Господин дьо Рамиер отдавна се стреми да стане наш приятел. Той ми направи много деликатно и почти без сам да има полза от това, важни услуги за моето предприятие. И тъй като съвсем не съм толкова свиреп, колкото вие разправяте, не искам да се чувствувам задължен пред чужд човек и реших да му се отплатя.

— Как?

— Станахме приятели и тази сутрин ходихме в Серси със сър Ралф. Запознахме се с майката на господин дьо Рамиер, прекрасна майка и очарователна жена; домът им е изискан и богат без излишна пищност. В нищо не прозира високомерието на старите знатни семейства. Самият дьо Рамиер е чудесен млад човек, когото поканих у дома на закуска и ще го заведа да разгледа фабриката. Имам добри сведения за брат му и се убедих, че няма да загубя нищо, ако той използува моите методи на работа. Така че предпочитам това семейство повече от което и да е друго да се възползува от постиженията ми; пък и в края на краищата нищо не остава в тайна, така че и моята работа скоро ще стане обществена тайна, ако индустрията продължава да се развива в същите темпове.

— Аз, както знаете — каза сър Ралф, — никога не съм одобрявал, драги Делмар, това, че пазите в тайна работата си. Всяко откритие на един добър гражданин принадлежи колкото на него, толкова и на неговата страна…

— Дявол да го вземе, вие, сър Ралф, пак почвате с вашата практическа филантропия!… Ще ме накарате да помисля, че богатството ви не е ваше и ако утре нацията поиска да го вземе, сте готов да замените петдесетте си хиляди франка доход с торба и тояга! Много подхожда на господар като вас, влюбен в удобствата на живота като султан, да проповядва презрение към богатствата.

— Това, което казвам, съвсем не е филантропия — възрази сър Ралф, — а разумен егоизъм, който ни подтиква да правим добро на хората, за да ги възпрем те да ни причиняват зло. Аз съм егоист, всеизвестна истина е. Свикнах да не се стеснявам от това и анализирайки всички добродетели, стигнах до извода, че в основата им винаги можем да открием личната заинтересованост. Любовта и благочестието, които като че ли привидно са безкористни чувства, всъщност са най-егоистичните чувства на света. Също така и патриотизмът, мога да ви уверя в това. Аз не обичам особено много хората, но за нищо на света не бих им го показал, страхувам се от тях, макар много-много да не ги уважавам. Така че ние и двамата сме егоисти, но аз съзнавам това, а вие го отричате.

Те започнаха спор, в който, изтъквайки всички доводи на егоизма, всеки се стремеше да докаже егоизма на другия. Госпожа Делмар се оттегли в стаята си, за да се отдаде на размислите, които неочакваната новина бе събудила в нея.

Би трябвало не само да проникнем в тайната на нейните мисли, но и да разкажем за хората, които малко или повече бяха засегнати от смъртта на Нун.