Индиана

По рождение и богатство Реймон спадаше към привържениците на абсолютната монархия, но даде своята дан на новите идеи и стана горещ поклонник на Хартата; поне сам той мислеше така и се стремеше да го докаже по всякакъв начин. Но остарелите договори могат да се тълкуват различно и с Хартата на Луи XVIII стана това, което се случи с евангелието на Исус Христос: тя се превърна в текст, който всеки използуваше да покаже красноречието си, и речите от това време нямаха по-голямо значение от черковните проповеди. В тази епоха на разкош и равнодушие цивилизацията като че ли беше задрямала на ръба на бездънна пропаст и всички жадуваха да се насладят на последните удоволствия.

По своите убеждения Реймон стоеше на тази междинна линия, между привържениците на неограничената власт и на свободата, подвижен терен, върху които добронамерените люде търсеха, макар и напразно, убежище срещу бурята, която се надигаше. Той, както и мнозина други неопитни умове, смяташе, че публицистът може да бъде добросъвестен в тези дни. Безспорно заблуждение във време, когато всички се преструваха, че отстъпват пред гласа на разума само за да го заглушат по някакъв начин. Реймон смяташе, че е човек безпристрастен и незаинтересуван политически, но това беше само-заблуда, защото общественият строй, организиран така, както беше, всъщност беше изгоден и благоприятен за него. Ако станеше преврат, неговото лично благосъстояние щеше да пострада, а пълната увереност в доброто положение влияе на мислите и прекрасно подпомага умерените възгледи. Къде е този неблагодарник, който би упрекнал провидението за нещастието на другите, ако то е дарило самия него с усмивки и милости? Как биха могли да убедят младите привърженици на конституционната монархия, че конституцията вече е остаряла, че тя тежи на обществото и го уморява, когато на тях им се струва така лека и имат само полза от нея? Ситият на гладния не вярва.

Нищо не е по-лесно и по-просто, отколкото да лъжеш сам себе си, когато си умен и когато владееш тънкостите на речта. Нашата реч е продажна жена, която се издига или пропада в зависимост от ролята, която се явява в различни одеяния, кичи се, преструва се и се измъква; тя е ловка адвокатка, която има отговор за всичко, винаги всичко е предвидила и е готова да се извърти на деветдесет градуса, за да докаже, че е права. Най-честен човек е този, който мисли и действува по-добре от другите, но най-могъщ е онзи, който умее да пише и да говори по-добре от другите. Освободен от неудобството да пише за пари, Реймон пишеше за удоволствие и (както сам той казваше) „по призвание“. Рядката способност, която притежаваше да опровергава талантливо очевидната истина, го беше направила човек, ценен за правителството, на което той служеше по-добре със своята уж безпристрастна опозиция, отколкото някои други със сляпата си преданост; ценеше го също така и младото блестящо парижко общество, което отричаше смешните стари привилегии, но в същото време искаше да запази своите сегашни блага.

Така че необходим беше голям талант, за да задържаш все още това общество, готово да рухне в пропастта, и когато сам седиш над бездната, да се бориш спокойно и ловко срещу жестоката истина, готова да те погълне. Да успееш да си създадеш убеждение въпреки всяка очевидност и да го внушиш на хората, нямащи никакви убеждения, това е голямо изкуство, което надминава възможностите на един примитивен и необигран ум, несъумял да изучи как да изопачава истините.

Достатъчно беше Реймон да се върне в този свят, да навлезе пак в своята родна стихия, за да почувствува нейното живително и възбуждащо влияние. Дребните любовни интриги, които го бяха занимавали, се заличиха за миг пред по-широките и по-блестящи интереси. Той им се отдаде с присъщата си пламенност и смелост; и като видя, че го търси най-отбраното парижко общество, почувствува, че повече от всякога обича живота. Виновен ли беше, че забрави тайните угризения на съвестта, за да пожъне заслужени лаври за услугите, направени на отечеството? Той чувствуваше в младото си сърце, в дейния си ум, в цялото си изпълнено с жизненост и сила същество как животът напира и съдбата сама му дарява щастие; тогава искаше прошка от неспокойната сянка, която идваше понякога да смущава сънищата му, затова че търси в любовта на живите хора подкрепа срещу ужасите на смъртта.

Скоро след като заживя както преди, той почувствува, че любовните мисли и мечтите за приключения отново започват да занимават мислите му наред с политическите наблюдения, с честолюбивите и философски блянове. Казах честолюбиви, но тук не става дума за почести и пари — те му бяха нужни по-скоро за успех и популярност сред аристокрацията.