Индиана

Препятствието усили желанието му за победа и образът на Нун се заличи от мрачните тапицерии, които в първия миг бяха смразили сърцето му. Скоро той започна да вижда сред тях само лекия силует на госпожа Делмар. Във всекидневната седна до ръкоделието й, разгледа, (като през всичкото време разговаряше с деловит вид) извезаните от нея цветя, докосна копринените конци, вдъхна парфюма, който нейните нежни пръсти бяха оставили по тях. Той беше вече виждал тази везба в стаята на Индиана; тогава тя току-що беше започната, сега беше покрита с цветя, разтворили чашки под нейното трескаво дихание, напоявани всеки ден със сълзите й. Реймон почувствува как и под неговите клепачи напират сълзи и под влияние на не знам каква мисъл тъжно отправи поглед към хоризонта, който Индиана имаше навик меланхолично да съзерцава, и съзря в далечината белите стени на Серси, открояващи се на фона на тъмните поля.

Гласът на полковника го стресна.

— А сега, любезни съседе — каза той, — време е да ви се отплатя и да сдържа обещанието си. Фабриката работи с пълен капацитет и работниците до един са по местата си. Ето ви молив и лист, може би ще пожелаете да си вземете бележки.

Реймон последва полковника, разгледа фабриката с внимателен и заинтересуван вид, направи забележки, които доказваха, че е добре запознат както с химията, така и с механиката, с необяснимо търпение изслуша безконечните поучителни разсъждения на господин Делмар, съгласи се с някои негови мисли, възрази срещу други и през цялото време се държа така, като че ли страшно много се интересува от тези неща, докато всъщност те едва достигаха до съзнанието му и всичките му мисли бяха заети с госпожа Делмар.

Всъщност той имаше познания във всички области на науката и новите открития не му бяха безразлични; действително искаше да помогне на брат си, който беше вложил почти цялото си състояние в подобно предприятие, макар и много по-голямо. Специалните познания на господин Делмар, всъщност единственото му преимущество, дадоха възможност на Реймон да намери най-добрата тема за разговор.

Сър Ралф, лош търговец, но умен политик, правеше при разглеждането на фабриката наблюдения с много по-голяма икономическа стойност. Работниците, желаейки да покажат ловкостта си пред един познавач, се стремяха да проявяват своята схватливост и умение. Реймон гледаше всичко, слушаше всичко, отговаряше на всичко и мислеше само за любовта, която го беше довела на това място.

Когато разгледаха машините, заговориха за силата и скоростта на течащата вода. Те излязоха навън, изкачиха се до шлюза и помолиха надзирателя да пусне водата, за да проверят разликата в нивото на водата.

— Моля да ме извините, господине — каза работникът на господин Делмар, който обясняваше на присъствуващите, че максималният уровен на водата е петнадесет фута, — но тази година водата достига до седемнадесет фута.

— Как така? Лъжете се — възрази полковникът.

— Извинявайте господине, но това стана в навечерието на вашето завръщане от Белгия; чакайте, ще ви кажа кога точно, през нощта, когато госпожица Нун се удави; доказателство за това е, че тялото е преминало над ей тази дига и се беше спряло точно тук, на това място, където стои господинът.

Докато говореше така оживено, работникът посочи мястото, което заемаше Реймон. Горкият млад човек пребледня като смъртник; той хвърли ужасен поглед към водата, която течеше в краката му; стори му се, съзирайки отражението на бледото си лице, че трупът все още плува пред него; обзе го шемет и сигурно щеше да падне в реката, ако господин Браун не го беше уловил под ръка и не го беше отвел настрана.

— Възможно е — съгласи се полковникът, който нищо не беше забелязал и толкова малко мислеше за Нун, че нито за миг не заподозря какво става в душата на Реймон. — Но това е изключителен случай, а средната сила на водата се равнява… Но дявол да го вземе, какво ви стана на вас двамата? — прекъсна мисълта си той изведнъж.

— Нищо особено — отговори сър Ралф, — направих една крачка назад и настъпих господина; неприятна работа, защото очевидно много го заболя.

Сър Ралф отговори с толкова спокоен и естествен тон, че дори Реймон му повярва, че казва истината. Двамата си размениха няколко учтиви думи и разговорът се възобнови.

Реймон напусна Лани няколко часа по-късно, без да види госпожа Делмар; така беше по-добре; той се страхуваше тя да не го посрещне безразлична и спокойна.

Не му провървя и при следващото посещение. Този път полковникът беше сам; за да го спечели, Реймон пусна в ход цялата си находчивост, прояви ловко отстъпчивост, похвали Наполеон, когото не обичаше, възмути се от равнодушието на правителството, което не се интересува и просто пренебрегва славните ветерани от великата армия, изказа опозиционни възгледи, доколкото му позволяваха принципите, и от многобройните си убеждения подбра именно тези, които биха могли да се понравят на господин Делмар. За да спечели доверието му, той представи даже собствения си характер по-различен, отколкото беше. Обрисува се като бонвиван, веселяк и безгрижен безделник.