Индиана

— Да, да, пак вашите хубави приказки. Но аз отлично зная, че вие го смятате, горкия човек, за недостатъчно чувствителен! Държите се с него като с егоист, защото не обича романите и не оплаква смъртта на някое куче. Но аз не говоря само за него. Как посрещнахте господин дьо Рамиер? Чудесен млад човек, бога ми! Госпожа дьо Карважал ви го представя и вие го приемате с овации, но аз имах нещастието да го харесам и вие веднага решихте, че той е непоносим, а когато ви идва на гости, си лягате да спите. Сигурно искате да минавам за човек, който не знае как да се държи. Време е тази история да свърши и вие да заживеете, както живее цял свят.

Реймон прецени, че е по-подходящо за неговите планове да не бърза много с ухажванията си; заплахата от безразличие води до успех почти при всички жени, които се мислят обичани. Но ловът беше започнал сутринта, когато той пристигна у сър Ралф. Госпожа Делмар трябваше да пристигне за обед. Докато я чакаше, той обмисляше как да се държи.

Трябваше по някакъв начин да се оправдае пред нея, защото решителната минута наближаваше. Имаше на разположение два дни и той разпредели времето така: в края на деня да я развълнува, на другия ден да я убеди, а на следващия да бъде вече щастлив. Той погледна дори часовника си и пресметна до минута шансовете за успех и поражение.

XI

Бяха минали около два часа, откакто стоеше в гостната, когато чу в съседната стая нежния и малко приглушен глас на госпожа Делмар. Той така беше обмислил своя план за съблазън, че беше проникнал в него като автор в произведението си, като адвокат в защита на делото си и бихме могли да сравним вълнението, което изпита, като видя Индиана, с вълнението на актьор, вживял се в своята роля, който се среща с главната героиня на драмата и вече престава да различава изкуствените сценични положения от действителността. Индиана беше така изменена, че въпреки нервната възбуда Реймон почувствува в сърцето си искрена жалост към нея. Мъката и болестта бяха белязали с дълбоки следи лицето й и тя дори не изглеждаше красива, така че сега победата можеше по-скоро да поласкае самолюбието, отколкото да му достави наслада… Но Реймон смяташе за свой дълг да възвърне на тази жена щастието на живота.

Като я видя бледа и тъжна, той прецени, че едва ли ще трябва да се бори срещу някаква силна воля. Нима такава крехка обвивка би могла да крие силна морална съпротива?

Размисли, че трябва най-напред да й заговори за самата нея да я изплаши със здравето й, с вида й, а след това да пробуди в душата й желанието и надеждата за по-красиво бъдеще.

— Индиана — каза й той, прекрасно прикривайки своята самоувереност под дълбоко натъжен вид, — нима така трябваше да ви срещна пак? Не знаех, че този тъй дълго чакан, тъй страстно търсен миг ще ми причини такава ужасна болка!

Госпожа Делмар съвсем не обичаше такива думи; тя смяташе, че Реймон, чувствувайки се виновен, ще се държи смутено и притеснено пред нея; вместо да се извинява, той й говори за своето разочарование и болка, той изпитваше само тъга и жалост към нея. Колко ли слаба и сломена изглежда тя, за да вдъхне съчувствие дори на този, който би трябвало да я умолява за нейното съчувствие.

Французойката, светската жена, не би оставила да й завъртят главата в такова деликатно положение; но Индиана нямаше опит; тя не притежаваше нито умението, нито фалшивото държане, необходимо да запази предимството си при дадени обстоятелства. Думите му й припомниха всички страдания и в очите й заблестяха сълзи, готови всеки миг да се отронят.

— Да, аз съм болна — каза тя, като се отпусна слаба и изнемощяла във фотьойла, който й предложи Реймон. — Чувствувам се много зле и имам право да се оплача пред вас, господине.

Реймон не се надяваше на толкова бърз успех. Той се вкопчи, както се казва, здраво за щастливия случай и улавяйки сухата й и студена ръка, възкликна:

— Индиана, не ми споменавайте, не ми казвайте, че аз съм причина за вашето страдание! Защото ще полудея от мъка и от радост!

— От радост! — повтори тя, отправяйки към него големите си сини очи, изпълнени с тъга и удивление.

— Би трябвало да кажа по-скоро надежда, защото, ако аз съм причина за вашите мъки, госпожо, може би ще бъда в състояние да ги излекувам. Кажете само една дума — добави той, като коленичи пред нея върху една от възглавниците, паднала от дивана — и аз съм готов да ви отдам кръвта си, живота си!…

— Ах, мълчете — прекъсна го горчиво Индиана, като издърпа ръката си, — вие така грозно изменихте на обещанията си; опитайте се само да поправите злото, което сторихте!

— Толкова искам да го поправя! — извика той, мъчейки се да улови пак ръката й.

— Късно е вече — каза тя, — върнете ми моята приятелка, моята сестра, върнете ми Нун, моята единствена другарка.

Кръвта се вледени във вените на Реймон. Този път не беше необходимо да се преструва на развълнуван. Има такива чувства, които избликват могъщи и страшни без ловки преструвки.

„Тя знае всичко — помисли си той — и ме осъжда.“