Индиана

— Зная, че притежавате дарба да ласкаете, но не се надявайте, че ще въздействувате на моето тщеславие. Аз нямам нужда от възхвали, а от любов. Трябва да обичате само мене, без подялба, безвъзвратно, безгранично! Трябва да бъдете готов да ми посветите всичко, богатство, добро име, дълг, работа, убеждения, семейство; всичко господине. Защото аз ще поставя същата преданост на везните и искам двете блюда да бъдат равни. Сам разбирате, че не можете да ме обичате така.

Не за пръв път Реймон виждаше жена да взема любовта за сериозна работа, макар че тези примери, за щастие, бяха доста редки в обществото. Но той също така добре знаеше, че любовните клетви за щастие не заангажират с нищо честта. Много често дори жената, изтръгнала от него тържествени обещания, първа скъсваше връзките. Така че не се смути от прекалените изисквания на госпожа Делмар или по-скоро не се замисли нито за миналото, нито за бъдещето. Той беше увлечен от неотразимия чар на тази жена, тъй крехка и страстна, слаба физически, но с решително сърце и ум. Тя беше толкова хубава, така оживена, така възвишена, докато изричаше своите желания, че той стоеше като омагьосан в краката й.

— Кълна ти се — каза той — да ти принадлежа тялом и духом, посвещавам ти живота си, отдавам ти кръвта си, отказвам се от собствената си воля. Вземи всичко, разполагай с всичко, със състоянието ми, с честта ми, със съвестта ми, с мислите ми, с цялото ми същество!

— Мълчете — каза бързо Индиана, — идва братовчед ми.

Действително в стаята влезе Ралф Браун, невъзмутим както обикновено; той се изненада и много се зарадва, като видя братовчедка си, на чието посещение не се надяваше. Поиска разрешение да я целуне от благодарност и навеждайки се към нея, бавно я целуна по устата, както е обичаят в тяхната родина.

Реймон пребледня от гняв и щом Ралф излезе да даде някакви нареждания, той се приближи до Индиана, за да заличи следите от тази безочлива целувка. Но госпожа Делмар спокойно го отблъсна.

— Помнете — каза му тя, — че са нужни много неща, за да изкупите вината си пред мене, ако искате да ви повярвам.

Реймон не разбра колко много деликатност имаше в този отказ. Той възприе само отказа и намрази сър Ралф. Малко по-късно забеляза, че когато Ралф говори тихо на Индиана, се обръща на „ти“ към нея и беше готов да приеме въздържаното му поведение пред другите като предпазливост на щастлив любовник, но скоро се засрами от това свое оскърбително подозрение, като срещна чистия поглед на младата жена.

Вечерта Реймон прояви блестящо остроумие. Имаше много гости и всички го слушаха; той не можеше да не се възползува от дарбите си. Говореше умно и ако Индиана беше тщеславна, би вкусила за пръв път щастие, като слуша. Но тя бе разумна и простодушна и превъзходството на Реймон дори я уплаши. Опита се да се бори срещу вълшебната сила, която той разпръскваше около себе се, магнетичното влияние, с което небето или адът дарява някои хора, власт, не всеобхватна и мимолетна, но тъй действителна, че никой простосмъртен не може да й устои, а в същото време тъй краткотрайна, че след тези хора не остава никаква следа и след смъртта им всички се чудят как е било възможно приживе да имат такъв необикновен и шумен успех.

От време на време Индиана се поддаваше очарована на този блясък, но миг след това си казваше тъжно, че на нея й се иска не слава, а щастие. Тя се питаше с тревога дали ще може този човек, на когото животът се предлагаше тъй многолик, изпълнен с толкова привлекателни неща, да й посвети цялата си душа, да пожертвува заради нея честолюбието си. И сега, когато той защищаваше крачка по крачка убедително и с умение, със страст и хладнокръвие своите чисто умозрителни теории и проблеми, напълно чужди на тяхната любов, тя се изплаши, че заема твърде малко място в живота му, докато той беше всичко в нейния живот. Казваше си уплашено, че за него тя е само кратка прищявка, докато той е за нея мечтата на целия й живот.

Когато й предложи ръката си, за да излязат от гостната, той й прошепна няколко любезни думи, но тя му отговори тъжно:

— Вие сте много умен!

Реймон разбра този упрек и прекара целия следващ ден в краката на госпожа Делмар. Другите гости, заети с лова, ги оставиха напълно свободни.

Реймон беше красноречив. Индиана имаше толкова голяма нужда да вярва, че половината от красноречието му беше излишно. Французойки, вие не знаете какво представлява креолката! Вие, разбира се, по-мъчно бихте отстъпили, бихте се оставили да ви убеждават, защото не сте от тези, които някой може да подведе и излъже!

XII