Индиана

Пъклена мисъл се мярна в главата на Реймон. Той откри лицето си и погледна Индиана с дяволско хладнокръвие; по устните му заигра жестока усмивка, очите му заискриха, защото Индиана беше все още много красива.

— Първо трябва да те скрия — каза той и стана.

— Защо ще ме криеш? — запита тя. — Нима ти не си господар тук и не можеш да ме защитиш? Та аз нямам вече никого на земята освен тебе! Без теб ще трябва да прося по пътищата. Хайде, не се страхувай, дори светът няма да посмее да приеме като престъпление любовта ти към мене! Аз съм виновна за всичко… Аз!… Но къде отиваш? — извика Индиана, като го видя, че тръгва към вратата.

Вкопчи се в него и се повлече по земята ужасена, като дете, което не иска да го оставят нито за миг само.

Той се канеше да превърти два пъти ключа, но закъсня. Вратата се отвори, преди да успее да протегне ръка, и Лор дьо Нанжи влезе; тя изглеждаше по-скоро възмутена, отколкото изненадана; не възкликна дори, а се наведе, за да изгледа, примигвайки, жената, която лежеше полузагубила свяст на земята; после каза с горчива, студена и презрителна усмивка:

— Госпожа Делмар, на вас като че ли ви е забавно да поставяте в неудобно положение трима души. Благодаря ви, че ми предоставихте най-малко смешната роля, за това ще ви се отплатя. Благоволете да се оттеглите.

Негодуванието върна силите на Индиана. Тя се изправи горда, изпълнена с достойнство.

— Коя е тази жена? — запита тя Реймон. — И с какво право ми заповядва във вашия дом?

— Вие тук сте в моя дом, госпожо — каза Лор.

— Защо мълчите, господине? — извика Индиана, като гневно разтърси ръката на нещастния Реймон. — Кажете ми, ваша любовница ли е тази жена или ваша съпруга?

— Моя съпруга — отговори Реймон с глупав вид.

— Прощавам ви незнанието — каза госпожа дьо Рамиер с жестока усмивка, — ако бяхте останали там, където ви зове дългът, щяхте да получите покана за сватбата на господина. Какво да се прави, Реймон — добави тя с насмешлива любезност, — много ми е мъчно, че попаднахте в такова неловко положение. Вие сте още млад. Надявам се, по-късно да разберете, че в живота е необходима повече предпазливост. Оставям на вас грижата да приключите тази нелепа сцена. Щях да умра от смях, ако не изглеждахте толкова объркан!

Говорейки така, тя се оттегли много доволна от достойнството, което беше демонстрирала, и тържествувайки тайно от унижението на мъжа си, което го поставяше в шах.

Когато Индиана отново започна да чувствува и мисли, тя видя, че пътува сама в затворена кола, която бързо летеше към Париж.

XXVIII

При градската застава колата спря; един прислужник, когото госпожа Делмар позна — беше го виждала по-рано у Реймон, се приближи до вратичката и я запита къде желае да слезе. Индиана машинално му каза улицата и хотела, където беше отседнала вечерта. Когато влезе в стаята, тя падна на един стол и остана до другия ден сутринта, без да помисли да легне, без да направи нито едно движение, с единственото желание да умре; но беше тъй сломена, тъй безводна, че нямаше сили да се самоубие. Струваше й се, че е невъзможно да се преживеят толкова мъки, смъртта сигурно сама щеше да я потърси. Остана и следващия ден така, без никаква храна, без да отговори, когато идваха да я питат не желае ли нещо.