Избрана

Когато не добавих нищо повече, Лорън ме погледна и се усмихна.

— Така си и помислих. Случва се. Понякога ние неволно Обвързваме някого.

— Новаците не го правят. Ние дори не трябва да пием човешка кръв.

Усмивката му беше топла и изпълнена с възхищение.

— Ти не си обикновена новачка, затова нормалните правила не важат за теб. — Лорън задържа погледа си на мен и, изглежда, говореше за нещо много повече от неволно смукване на малко човешка кръв.

В негово присъствие изпитвах едновременно горещина и студ, чувствах се уплашена, но и напълно зряла и сексапилна — всичко смесено в едно.

Не отговорих и отново отпих от виното, разредено с кръв. (Знам, че звучи абсолютно отвратително, но беше много вкусно.)

— Заповядай, изяж това. — Лорън ми подаде сандвича с шунка и сирене, който току-що беше направил. — А, почакай, ще ти трябват малко и от тези. — Той започна да рови в бюфета, докато тихо възкликна: „А-ха!“ обърна се и изсипа купчина чипс с аромат на сирене в чинията ми.

Усмихнах се. Този път устата ми го направи по-естествено.

— Чипс! Идеално. — Отхапах голям залък, защото осъзнах, че съм много гладна. — Новаците не трябва да ядат боклуци като тези.

— Както казах — Лорън отново ми отправи секси усмивката си, — ти не си като останалите новаци. Освен това аз съм привърженик на идеята, че някои правила се създават, за да бъдат нарушавани. — Той отмести поглед от очите ми към диамантените обеци на ушите ми.

Почувствах, че се изчервявам, и отново се съсредоточих върху яденето, като поглеждах Лорън само от време на време. Той не си направи сандвич, но си наля чаша вино и го пиеше бавно, докато ме гледаше как се храня. Наканих се да му кажа, че ме изнервя, когато той най-после каза нещо.

— Откога сте приятелки с Афродита?

— Не сме приятелки — дъвчейки, отвърнах аз (сандвичът беше много хубав и се оказваше, че Лорън е безумно красив, секси, умен и умее да готви!). — Връщах се в училище и я видях, че върви по улицата. — Повдигнах едното си рамо, сякаш изобщо не ми пукаше за нея. Мисля, че като лидерка на „Дъщерите на мрака“ трябва да бъда добра и любезна е всички, дори с нея, и я качих да я докарам.

— Малко съм изненадан, че тя се е съгласила да се качи в колата ти. Вие двете не сте ли заклети врагове?

— Заклети врагове? Изобщо не се сещам за нея. — Изпитах желание да му кажа истината за Афродита. Мразех да лъжа (и не ме бива в това, макар че ставам все по-добра, докато практикувам). Но веднага щом си помислих да излея душата си пред Лорън, стомахът ми се сви от чувство, което ясно казваше: „Недей. За нищо на света!“ Ето защо се усмихнах, продължих да дъвча сандвича и се опитах да се съсредоточа върху факта, че вече не се чувствам като герой във филма „Нощта на живите мъртви“

Това ми напомни за професор Нолън. Оставих полуизядения сандвич и пийнах още една глътка вино.

— Лорън, кой би направил такова нещо на професор Нолън?

Изражението на красивото му лице помръкна.

— Мисля, че цитатът изяснява този въпрос.

— Цитат?

— Не видя ли какво беше написано на листа, който бяха забили на нея?

Поклатих глава и отново ми се догади.

— Знам, че на хартията пишеше нещо, но не можах да гледам достатъчно дълго, за да го прочета.

— Пишеше: „Магесница жена да не оставиш жива. Изход 22:18“ и „РАЗКАЙ СЕ“, подчертано няколко пъти.

Нещо трепна в паметта ми и почувствах горещина, която нямаше нищо общо с кръвта от виното.

— Църквата на вярващите.

— Така изглежда. — Лорън поклати глава. — Чудил съм се къде им е бил умът на Висшите жрици, когато са решили да купят това място и да установят тук „Дом на нощта“. Струва ми се, че са си търсили белята. В страната има само още няколко такива места, където хората са по-тесногръди и яростно отстояват така наречените си религиозни убеждения. — Той се ядоса. — Въпреки че не разбирам защо се кланят на бог, който хули жените и чиито „истински вярващи“ смятат, че е тяхно право да се отнасят с пренебрежение към всеки, който не мисли като тях.

— Не всички в Оклахома са такива — възразих аз. Има и силна индианска ценностна система и множество обикновени хора, които не вярват на глупавите предразсъдъци на Църквата на вярващите.

— Независимо от това от Църквата на вярващите са най-гласовитите.

— Имат голяма уста, но това не означава, че са прави.

Лорън се засмя и чертите на лицето му се отпуснаха.

— Чувстваш се по-добре.

— Да, предполагам. — Прозях се.

— По-добре, но изтощена. Време е да тръгнеш към леглото си в общежитието. Нужна ти е почивка, за да възвърнеш силите си за онова, което предстои.

Почувствах леденостудено пробождане в стомаха от страх. Защо изядох толкова много чипс?

— Какво ще се случи?

— От десетилетия не е имало открито нападение на хора срещу вампири. Убийството на професор Нолън ще промени нещата.

Студеният страх се разпространи в тялото ми.

— Ще промени нещата? Как?

Лорън ме погледна в очите.