Избрана

Е, очевидно си спомняше, че сме Обвързани. Или че все още сме гаджета, макар че всъщност вече не бяхме. Отново въздъхнах. Какви чувства изпитвах към него? Хийт ми беше гадже от времето, откакто аз бях в трети клас, а той в четвърти. Бяхме започнали да се срещаме по-често, но Хийт реши да има сериозна и съдържателна връзка с бирата „Будвайзер“. Не исках да се пропива толкова млад, затова го зарязах, макар че той, изглежда, не го разбираше. Дори фактът, че бях белязана и се преместих в „Дома на нощта“, не го накара да проумее, че сме скъсали.

Вярно, пих от кръвта му и се натисках с него и това вероятно не му бе помогнало да осъзнае, че би трябвало да сме разделени.

Боже, превръщах се в развратница.

За хиляден път изпитах желание да има с кого да поговоря за проблемите ми с момчетата. Всъщност, ако броях и Лорън, трябваше да ги нарека проблеми с мъжете. Потърках чело и се опитах да пригладя косите си.

Е, добре, налагаше се да взема решение и да се стегна.

1. Харесвах Хийт и може би го обичах. Жаждата ми за кръв към него беше неудържима и страстна, въпреки че не трябваше да пия от нея. Исках ли да скъсам с него? Не. А трябваше ли да скъсам? Определено да.

2. Харесвах Ерик. Много. Той беше умен, забавен и изключително добър. И най-симпатичният и обичан новак в училището. И, както неведнъж ми е напомнял, двамата имахме много общи неща. Исках ли да скъсам с него? Не. А трябваше ли да скъсам? Ако продължавах да го мамя с момче номер едно и мъж номер три — да.

3. Харесвах Лорън. Той обитаваше съвсем различна вселена от Ерик и Хийт. Лорън беше мъж, възрастен вампир, с всичката сила, власт, богатство и положение, които съпътстваха това. Той знаеше неща, за които аз едва започвах да се досещам. Лорън ме караше да се чувствам като никога досега и като истинска жена. Исках ли да скъсам с него? Не. А трябваше ли да скъсам? Да, и още как!

Беше очевидно какво трябва да направя — да скъсам с Хийт (този път наистина), да продължа да се срещам с Ерик и (ако имам капка мозък в главата си) никога да не оставам насаме с Лорън Блейк. Заради тези неща и всички други глупости, които се случваха в живота ми неживата ми най-добра приятелка, разправиите с Афродита, която никой от приятелите ми не понасяше, и потресаващото убийство на професор Нолън, нямах нито време, нито енергия за драматизма на срещите с гаджета.

Да не споменавам, че не съм свикнала да бъда развратница. Чувството не ми харесваше особено много. (Въпреки че начинът на живот включва и красиви бижута.)

Ето защо взех решение, което изискваше мигновено пристъпване към действие. Отворих телефона си и изпратих съобщение на Хийт.

Трябва да поговорим

Отговорът му беше светкавичен. Представих си симпатичната му усмивка.

Да! Днес?

Прехапах устни и се замислих. Преди да реша, дръпнах плътната завеса и надникнах през прозореца. Денят беше облачен и студен. Хубаво. Това означаваше, че има по-малка вероятност навън да се мотаят хора, особено след като вече се смрачаваше. Тъкмо преценявах къде да се срещнем, когато телефонът ми отново иззвъня.

Мога да дойда при теб!

„Не!“ — бързо написах аз.

Последното, което ми трябваше, беше готиният, нищо неподозирани и Обвързан Хийт да се появи в „Дома на нощта“. Но къде да се срещнем? Вероятно нямаше да бъде лесно да се измъкна, след като беше убит преподавател. Телефонът ми пак иззвъня. Въздъхнах.

Къде?

По дяволите. Къде? И тогава се сетих за едно идеално място. Усмихнах се и отговорих на въпроса на Хийт.

„Старбъкс“ в 1 часа!

Сега трябваше да измисля как да скъсам с Хийт. Или поне да намеря начин да го държа на разстояние, докато Обвързването между нас избледнее. Със сигурност щеше да избледнее.

Със замъглено съзнание отидох в банята и измих лицето си със студена вода, за да се разсъня. Никак не ми се искаше да отговарям на порой от въпроси там, където отивах, но пъхнах в чантата си пудрата, която новаците са задължени да си слагат, когато напускат територията на училището, за да се смесят с местното население (все едно бяхме учени, които извършват полеви изследвания и се опитват да се слеят с извънземни). Предполагам, че всъщност не беше нужно да поглеждам през прозореца, за да видя какво е времето. Дългите ми черни коси днес се бяха накъдрили, а това означаваше дъжд и висока влажност. Нарочно избрах непривлекателни дрехи — черна тениска, тъпия ми пуловер с надпис „Нашествието на боргите 4D“ и най-удобните ми дънки. Напомних си да се отбия в кухнята, отворих вратата и видях Афродита, която стоеше на прага, вдигнала ръка да почука.

— Здравей.

— Здравей. — Тя огледа крадешком безлюдния коридор.

— Влез. Отстъпих встрани и затворих вратата след нас. — Само че бързам. Имам среща в града.

Дошла съм отчасти и заради това. Не пускат никого да излиза.

— Кой?

— Вампирите и техните воини.

— Пристигнаха ли вече воините?

Афродита кимна.

— Група от Синовете на Еребус. Много са готини, но определено ще бъдат пречка за нас.

И тогава разбрах за какво говори тя.

— По дяволите! Ами Стиви Рей?