Избрана

— Няма да търпим обиди, без да отвърнем на удара. — Изражението му стана сурово и той изведнъж заприлича повече на воин, отколкото на поет, повече на вампир, отколкото на човек. Изглеждаше властен, опасен, екзотичен и много страшен. Откровено казано той беше най-сексапилният мъж, когото бях виждала.

И после сякаш осъзна, че е казал твърде много, Лорън се усмихна, заобиколи плота и застана до мен.

— Но ти не трябва да се тревожиш за тези неща. До двайсет и четири часа училището ще бъде пълно с нашите елитни воини вампири, „Синовете на Еребус“. Никой човешки фанатик няма да може да ни докосне.

Намръщих се, обезпокоена за последиците от засилената охрана. Как щях да измъкна себе си и пликчета кръв за Стиви Рей, когато стотици заредени с тестостерон воини щяха да се бият в гърдите и да се държат прекалено покровителствено?

— Хей, ще бъдеш в безопасност. Обещавам. — Лорън хвана брадичката ми и надигна лицето ми.

Дишането ми се у чести и усетих гъделичкане в стомаха. Опитах се да го прогоня от съзнанието си и да не мисля за целувките му, и за това как той караше кръвта ми да пулсира, когато ме гледаше. Ерик щеше да страда, ако разбереше, че съм била с Лорън. И въпреки напрежението покрай Стиви Рей и Афродита, и ужасът от случилото се с професор Нолън, аз още усещах отпечатъка на устните му върху моите. Исках да ме целува отново и отново.

— Вярвам ти — промълвих аз. Кълна се, че в момента бих повярвала на всичко, което Лорън ми кажеше.

— Доставя ми удоволствие, като гледам, че носиш обеците от мен.

Преди да отговоря, той се наведе и ме целуна — продължително и дълбоко. Езиците ни се срещнаха и аз усетих виното и съблазнителния вкус на кръв в устата му. Измина много време, преди Лорън да отлепи устни от моите. Очите му бяха помръкнали и той дишаше дълбоко.

— Трябва да се прибереш в общежитието, преди да се изкуша да те задържа до себе си завинаги.

Използвах цялата гениалност на ума си и задъхано успях да изтърся:

— Добре.

Той отново хвана ръката ми, както когато ме подкрепяше, докато идвахме. Този път докосването му беше пламенно и интимно. Телата ни се допираха, докато вървяхме в мрачното утро към женското общежитие. Лорън ме поведе нагоре по стълбите и отвори вратата. Голямата дневна беше безлюдна. Погледнах часовника и не повярвах, че е девет сутринта.

Лорън бързо поднесе ръката ми към устните си и я целуна горещо.

Лека нощ. Ала не ще е тъй без теб!
Когато срещата ни е напред,
ний шеметно се впускаме като деца къмто поляна лятна;
но щом е срещата зад нас
като деца през зимата отиваме в училището неприятно.

Смътно познах стиховете от „Ромео и Жулиета“ Дали Лорън ми казваше, че ме обича? Лицето ми поруменя от нерви и вълнение.

— Довиждане — промълвих аз. — Благодаря ти, че се грижиш за мен.

— Удоволствието е мое, милейди. Адио! — Лорън се поклони, сви юмрук пред сърцето си в почтителния вампирски поздрав на воин към Висша жрица и тръгна.

Замаяна от шока и целувките му, аз се запрепъвах нагоре по стълбите и влязох в стаята си. Мислех да се срещна с Афродита, но бях капнала от умора и можех да направя само едно нещо, преди да заспя. Прерових кошчето за отпадъци и намерих двете половинки на отвратителната картичка от мама и скапаняка.

Стомахът ми се сви, когато ги доближих една до друга и видях, че си спомням правилно. Да, илюстрацията зловещо напомняше за онова, което бяха направили с професор Нолън.

Преди да променя решението си, извадих мобилния си телефон, поех си дълбоко дъх и набрах номера. Мама отговори на третото позвъняване.

— Ало! Благословено утро! — оживено рече тя. Очевидно не беше погледнала екранчето с името на обаждащия се.

— Мамо, аз съм.

Както очаквах, тонът й мигновено се промени.

— Зоуи? Какво става?

Бях твърде уморена, за да играя обичайните игри между майка и дъщеря.

— Къде беше Джон късно снощи?

— Какво искаш да кажеш, Зоуи?

— Мамо, нямам време за глупости. Къде отидохте, след като тръгнахте от площад „Утика“?

— Тонът ти не ми харесва, млада госпожице.

Потиснах желанието си да изкрещя от чувство на безсилие.

— Мамо, важно е. Много е важно. Въпрос на живот и смърт.

— Винаги правиш големи драми от всичко. — Тя се засмя нервно. — С баща ти се прибрахме вкъщи, гледахме футбол по телевизията и после си легнахме.

— Той в колко часа отиде на работа сутринта?

— Що за глупав въпрос! Баща ти тръгна преди час и половина, както обикновено. За какво става дума, Зоуи?

Поколебах се. Дали да й кажа? Неферет спомена, че ще извика полицията. Случилото се с професор Нолън щеше да бъде съобщено по новините по-късно през деня, но все още никой не знаеше. Не сега. Освен това много добре съзнавах, че на майка ми не може да се има доверие да пази тайна.

— Зоуи? Ще ми отговориш ли?

— Гледай новините. Ще видиш за какво става дума.

— Какво си направила? — Тя не беше разтревожена, нито разстроена, а само примирена.