Избрана

— Утре тя няма да има кръв, ако вече не я е изпила. Гълташе я като невидяла. — Афродита изкриви устни.

— Ще й се обадя и ще й кажа да пести кръвта, но скоро трябва да й занесем още. По дяволите! — повторих аз. Не мога да отменя срещата си.

— Хийт се е върнал, а?

Намръщих се.

— Може би.

— Моля те. Всичко е изписано на лицето ти. — Афродита повдигна едната от перфектно оскубаните си вежди. — Но Ерик не знае за срещата.

Не бях забравила, че Афродита е бивше гадже на Ерик и колкото и приятелски да се държеше, би се възползвала от възможността отново да се лепне за него. Повдигнах рамене равнодушно.

— Ерик ще разбере веднага щом се върна. Смятам да скъсам с Хийт. Пък и това не е твоя работа.

— Чувала съм, че скъсването с Обвързан е почти невъзможно.

— Между Обвързан и възрастен вампир. С новаците е различно — възразих аз. Поне се надявах, че е така. — И освен това пак не е твоя работа.

— Добре. Няма проблем. Щом не е моя работа, че трябва да излезеш от училището, тогава няма причина да ги казвам как да се измъкнеш оттук.

— Афродита, нямам време за игрички.

— Хубаво.

Тя се обърна, но аз застанах пред нея.

— Държиш се като кучка. Отново.

— А ти едва не изруга. Отново.

Скръстих ръце на гърдите си и тропнах с крак.

Афродита завъртя очи.

— Е, добре, все едно. Може да се измъкнеш, ако отидеш в онази част на двора до конюшните, край малкото пасище. В края има горичка и дърво, разцепено от мълния преди две години. Лесно ще се покатериш, а скачането от зида не е кой знае колко сложно.

— А как ще се върна? И от другата страна ли има дърво?

Тя ме погледна злобно.

— Няма, но някой случайно е оставил въже, завързано за клона за по-удобно. Няма да е трудно да се покатериш на оградата, но ще бъде ад за маникюра ти.

— Ясно. Сега трябва да измисля как да взема кръв от кухнята. — Говорех по-скоро на себе си, отколкото на Афродита. — Имам достатъчно време да се срещна с Хийт, да изтичам да видя как е Стиви Рей и да се върна за ритуала.

— Нямаш толкова много време. Неферет организира свой Ритуал на пълнолунието и иска всички да присъстват.

— Проклятие! Мислех, че този месец Неферет няма да прави ритуал на цялото училище заради зимната ваканция.

— Зимната ваканция е официално прекъсната. На всички вампири и новаци е заповядано незабавно да се върнат в училището. И проклятие не е най-точната дума.

Не обърнах внимание на забележката й, че не псувам, а само ругая.

— Ваканцията е прекъсната заради случилото се с професор Нолън?

Афродита кимна:

— Беше ужасяващо, нали?

— Да.

— Защо не повърна?

Повдигнах смутено рамене.

— Мисля, че бях твърде уплашена, за да повърна.

— Иска ми се и аз да не бях повърнала.

Погледнах часовника си. Наближаваше осем. Трябваше да побързам да се измъкна и да се върна навреме.

— Трябва да тръгвам.

Прилоша ми, докато се мъчех да измисля как да открадна кръв от кухнята, където вероятно беше оживено.

Вземи. — Афродита ми даде платнената чанта, която носеше на рамото си. — Занеси я на Стиви Рей.

Чантата беше пълна с пликчета кръв. Примигах от изненада.

— Как ги взе?

— Не можах да заспя и се досетих, че вампирите ще повикат многобройни подкрепления след убийството на професор Нолън и кухнята отново ще се напълни. Реших да отида да прибера запасите от кръв, защото след това няма да можем да се доберем до тях. Държах я в малкия хладилник в стаята ми.

— Имаш малък хладилник? — учудих се аз. Проклятие. И аз бих искала да имам.

Тя се усмихна подигравателно.

— Това е една от привилегиите да си в горните курсове.

— Благодаря. Много мило от твоя страна да вземеш кръв за Стиви Рей.

Подигравателната й усмивка стана по-широка.

— Виж, не се правя на добра. Не искам на Стиви Рей да й избие пяна на устата и да изяде прислужницата на родителите ми. Както казва майка ми, трудно се намират зависими нелегални емигранти.

— Ти имаш добро сърце. Афродита.

— Не говори за това. — Тя мина покрай мен, открехна вратата и надникна в коридора, за да се увери, че там няма никого, а после се обърна и ме погледна. — Сериозно. Не говори за това.

— Ще се видим на ритуала на Дъщерите на мрака. Не забравяй да дойдеш.

— За съжаление не съм забравила. И за още по-голямо съжаление, ще бъда там.

Афродита бързо излезе от стаята ми и изчезна в коридора.

— Проблеми — измърморих аз и се отправих към срещуположния край на коридора. — Това момиче има големи проблеми.

Седемнадесета глава

Ерик щеше адски да ми се вбеси. Близначките бяха седнали на любимите си кресла и гледаха „Спайдърмен 3“, когато аз изскочих от кухнята, стискайки кутия бира и платнената чанта, пълна с кръв.

— Господи, Зи, добре ли си? — попита Шоуни. Очите й бяха широко отворени и изглеждаше уплашена.

Чухме за теб и вещицата… — Ерин млъкна и без желание се поправи. — Искам да кажа ти и Афродита сте открили професор Нолън. Сигурно е било абсолютно ужасно.

— Да, беше много зле — помъчих се да им се усмихна окуражително и да се държа така, сякаш не изгарям от желание да изтърча навън.

— Не мога да повярвам, че се е случило — продължи Ерин.

— Знам. Струва ми се нереално — добави Шоуни.

— Реално е. Тя наистина е мъртва — мрачно отбелязах аз.