Избрана

— Сигурна ли си, че си добре? — повтори Шоуни.

— Много се тревожим за теб — рече Ерин.

— Добре съм. Кълна се. — Стомахът ме присви. Шоуни, Ерин, Деймиън и Ерик бяха най-добрите ми приятели и не ми беше приятно да ти лъжа, въпреки че повечето лъжи, които изговарях, бяха изпуснати неволно. През двата месеца, откакто бях в „Дома на нощта“, ние бяхме станали едно семейство, затова те не се преструваха, а бяха искрено загрижени за мен. И докато стоях там и се опитвах да преценя какво мога и какво не мога да им кажа, настръхнах от страшно предчувствие. Ами ако те разберяха за всичко, което криех от тях, и се отдръпнеха от мен? Ако престанеха да бъдат мое семейство? Мисълта за тази страховита вероятност ме накара да се паникьосам. Преди да се уплаша и да си призная всичко, за да ме разберат и да не ми се сърдят, изтърсих: — Трябва да отида да скъсам с Хийт.

— Хийт? — крайно озадачено попита Шоуни.

— Човешкото й бивше гадже, сестра ми. Забрави ли? — припомни й Ерин.

— А, да, готиният блондин, който едва не беше изяден от призрачни вампири преди два месеца и едва не бе убит от бездомник, станал сериен убиец, миналия месец — рече Шоуни.

— Много си строга с бившите си гаджета, Зи — подхвърли Ерин.

— Да, не ми се иска да съм на негово място — отбелязах аз и небрежно тръгнах към вратата.

— Не позволяват на никого да напуска училището — каза Ерин.

Знам, но… — Поколебах се и се почувствах неудобно. Не можех да кажа на Близначките за Стиви Рей или Лорън, но можех да споделя нещо типично тийнейджърско, например как да избягам от училище. — Знам таен изход.

— Браво, Зи! — щастливо викна Шоуни. Ще използваме уменията ти да се измъкваш от училището по време на финалите през пролетта, когато би трябвало да учим.

— Моля те се! Сякаш е задължително да учим. Особено когато има разпродажби на обувки в края на сезона. — Ерин завъртя очи, а после повдигна светлорусите си вежди и добави: — Зи, какво да кажем на гаджето ти?

— Гадже?

— Хей! Слез на земята, Зоуи. Сигурна ли си, че си добре — за трети път попита Шоуни.

— Да, да, добре съм. Извинявайте. Защо трябва да казвате на Ерик нещо?

— Защото той ни каза да ти предадем да му се обадиш веднага щом се събудиш. И е много разтревожен за теб — обясни Шоуни.

— Ако не те чуе, той несъмнено ще довтаса тук съвсем скоро — добави Ерин. — Ах, сестра ми! — Очите й се разшириха и устните й се извиха в сладострастна усмивка. — Мислиш ли, че гаджето й ще доведе двамата сладури?

Шоуни тръсна гъстите си черни коси.

— Твърде е възможно, сестра ми. Ти Джей и Коул са негови приятели и моментът е изпълнен с напрежение.

— Права си, сестра ми. Всички знаем, че в трудни моменти приятелите трябва да са заедно и да се подкрепят.

Двете се обърнаха едновременно към мен.

— Хайде, отивай да вършиш каквото там трябва с бившето си гадже — подкани ме Ерин.

— Да. Ние ще чакаме Ерик да дойде и ще му кажем, че се страхуваме да бъдем сами — допълни Шоуни.

— Определено се нуждаем от защита — продължи Ерин. — И това означава, че той ще трябва да доведе приятелите си и всички ще се сгушим един до друг, и ще те чакаме да се върнеш от срещата.

— Звучи като план. Но не му казвайте, че съм извън училището. Той ще побеснее. Говорете с недомлъвки, че може би разговарям с Неферет или нещо подобно.

— Добре. Ще те покрием, но безопасно ли ще бъде да напускаш училището? — попита Шоуни. — Не си измисляме, че в момента тук е страшно.

— Да. Не може ли да скъсаш с човешкото си гадже по-късно, след като заловят психопата, който е обезглавил и разпнал професор Нолън? — попита Ерин.

— Неотложно е. Знаете, че след Обвързване скъсването няма да бъде нормално.

— Каква драма — отбеляза Ерин.

— Сериозна драма. — Шоуни кимна многозначително.

— Да, и колкото по-дълго го отлагам, толкова по-неприятно ще бъде. Хийт току-що се е върнал, а вече ме затрупа със съобщения по телефона — обясних аз и Близначките ме погледнаха състрадателно. — Е, до скоро. Ще се върна навреме, за да се преоблека преди ритуала на Неферет.

Хукнах, а Близначките извикаха:

— До скоро.

Изтърчах през вратата и се сблъсках със странна, ходеща планина… оказа се мъж! Невероятно силни ръце ме хванаха, преди да падна по стълбите. Вдигнах глава… и още по-нагоре… и видях поразително красиво лице с каменно изражение. Примигах учудено. Той определено беше напълно развит вампир (със страхотна татуировка), въпреки че не изглеждаше много по-голям от мен. Но колко едър беше!

— Обгръщай се с внимание, девойко — изрече облечената в черно грамада, а сетне безизразното му изражение се промени. — Зоват те Зоуи Редбърд, нали?

— Да, аз съм Зоуи.

Той ме пусна, отстъпи крачка назад и притисна юмрук до сърцето си в галантен поздрав.

— Приятно ми е да се запознаем. Удоволствие е да познавам онази, която Никс е надарила толкова много.

Почувствах се неловко и глупаво от странния му и архаичен начин на изразяване, но отвърнах на поздрава.

— И на мен ми е приятно да се запознаем. Кой си ти?

— Дарий, от Синовете на Еребус — отговори той и тържествено се поклони, като представи не само името, но и титлата си.