Избрани творби в два тома. Том втори

Вечерта Дамасо постоя на площада с приятелите си. Хората, които идваха от селата да продават продукти на неделния пазар, опъваха навеси между сергиите с пържени ястия и лотарийните масички и още по мръкване се чуваше как хъркат. Приятелите на Дамасо, изглежда, не се интересуваха толкова от кражбата в салона, колкото от предаването на бейзболния шампионат по радиото, който тази вечер нямаше да могат да чуят, защото заведението беше затворено. Като си приказваха за шампионата, без да се наговарят и без предварително да знаят какво дават, те влязоха в киното.

Даваха филм с Кантинфлас12. Седнал на първия ред на балкона, Дамасо се смееше, без да изпитва угризения. Чувствуваше се посъвзет от вълненията. Беше хубава юнска нощ и в паузите, когато се чуваше само шумът от прожектора — като ситен дъждец, над откритото кино тегнеше мълчанието на звездите.

Изведнъж образите на екрана избледняха и откъм дъното на партера се чу силен шум. Сред внезапната светлина на Дамасо му се стори, че са го открили и го сочат с пръст. Понечи да избяга, но в същия миг видя публиката в партера, парализирана от страх, и един полицай с навит на ръката колан, който удряше бясно някакъв човек с тежката медна тока. Това беше един огромен негър. Жените се разкрещяха и полицаят, който биеше негъра, също започна да крещи, заглушавайки техните викове: „Крадец! Крадец!“ Негърът се шмугна между редиците столове, преследван от двама полицаи, които го удряха в кръста. Накрая успяха да го хванат откъм гърба. Този, който го би, му върза с ремъка си ръцете отзад и тримата го заблъскаха към вратата. Всичко стана толкова бързо, че Дамасо разбра какво се беше случило едва когато негърът мина край него с раздрана риза и изцапано с прах, пот и кръв лице. „Убийци, убийци“ — хълцаше той. После светлината загасна и филмът продължи.

Дамасо повече не се засмя. Пушеше цигара след цигара, а пред очите му минаваха откъслеци от някаква несвързана история. Накрая лампите светнаха и зрителите се спогледаха, уплашени сякаш от действителността. „Това се казва филм!“ — възкликна някой до него. Дамасо не го погледна. Само каза:

— Бива си го Кантифлас.

Потокът от хора го понесе към изхода. Продавачките на храна, натоварени с вещите си, се прибираха по домовете си. Макар че вече минаваше единайсет, на улицата имаше много хора. Всички чакаха да свърши филмът, за да разберат как са заловили негъра.

Тази нощ Дамасо влезе в стаята толкова предпазливо, че когато Ана го усети в просъница, изтегнат в леглото, той вече пушеше втора цигара.

— Яденето е в жарта — каза тя.

— Не съм гладен — отвърна Дамасо.

Ана въздъхна.

— Сънувах, че Нора прави човечета от масло — каза тя все още в полусън. Изведнъж разбра, че е заспала, без да иска, и се обърна към Дамасо смутена, като си търкаше очите.

— Хванали са чужденеца — рече.

Дамасо не отговори веднага.

— Кой ти каза?

— Хванали го в киното — отвърна Ана. — Всички отидоха там.

И тя му предаде една съвсем изопачена версия за залавянето. Дамасо не я поправи.

— Горкият човек! — въздъхна Ана.

— Защо пък горкият? — ядоса се Дамасо. — Да не би да искаш мене да пипнат?

Ана го познаваше твърде добре и затова не възрази. Чуваше го, че пуши, дишайки тежко като астматик, докато пропяха първи петли. После го чу как става, снове из стаята и върши нещо странно, за което е нужно по-скоро осезание, отколкото зрение. После го чу как стърже пода под кревата — стърга повече от четвърт час — и накрая чу, че се съблича в тъмнината, като се мъчи да не вдига шум, без да подозира, че тя през цялото време му бе помагала, като се преструваше, че спи. Нещо се раздвижи дълбоко в подсъзнанието й. Тогава Ана се досети, че Дамасо е бил в киното, и разбра защо зарови под кревата билярдните топки.

Салонът бе отворен в понеделник и вътре нахлуха възбудени посетители. Масата за билярд беше покрита с парче лилав плат, който придаваше на заведението траурен вид. На стената имаше съобщение: „Поради липса на топки билярдът не работи.“ Хората влизаха да прочетат съобщението, като че беше някаква сензация. Някои дълго стояха пред него и го препрочитаха с необяснимо благоговение.

Дамасо бе сред първите посетители. Беше прекарал част от живота си на скамейките около масата за билярд, предназначени за зрителите, и щом отвориха заведението, застана пак там. Изпита мъчително, но краткотрайно усещане — както при изказване на съболезнования, когато потупа съдържателя по рамото през тезгяха и му каза:

— Ама че неприятност, дон Роке!

Съдържателят поклати глава и въздъхна с печална усмивка:

— Какво да се прави.

И продължи да обслужва клиентите, докато Дамасо, настанил се на една от табуретките край тезгяха, съзерцаваше масата като призрак под лилавия саван.

— Колко странно! — възкликна Дамасо.

— Вярно — обади се един човек от съседната табуретка. — Като че ли е страстната седмица.

Когато повечето посетители отидоха да обядват, Дамасо пъхна монета в автоматичния грамофон и избра едно мексиканско коридо13, чието място на рафта помнеше добре. Дон Роке местеше масички и столчета към дъното на салона.