Избрани творби в два тома. Том втори

— Какво правите? — го попита Дамасо.

— Ще сложа карти за игра — отвърна дон Роке. — Все нещо трябва да се прави, докато пристигнат топките.

Както се движеше неуверено, с по един стол под всяка мишница, приличаше на току-що овдовял човек.

— Кога пристигат? — попита Дамасо.

— Надявам се, до един месец.

— Дотогава ще се намерят и старите — каза Дамасо.

Дон Роке огледа доволен редицата масички.

— Няма да се намерят — рече, като си избърса челото с ръкава. — От събота държат гладен негъра и още не е казал къде са.

Изгледа Дамасо от главата до петите през замъглените от потта стъкла.

— Сигурен съм, че ги е хвърлил в реката.

Дамасо прехапа устни.

— А двестате песо?

— Също ги няма — отвърна дон Роке. — У негъра намериха само трийсет.

Погледнаха се в очите. Дамасо не би могъл да обясни защо му се стори, че този поглед ги прави съучастници. Късно след обяд Ана го видя от пералнята как се прибира, подскачайки като боксьор. Последва го в стаята.

— Всичко е наред — каза Дамасо. — Старият вече се е примирил и е поръчал нови топки. Сега трябва само да почакаме, докато всички забравят.

— Ами негърът?

— Нищо — каза Дамасо, като сви рамене. — Ако не намерят топките у него, ще трябва да го пуснат.

След вечеря седнаха край пътната врата и разговаряха със съседите, докато млъкна високоговорителят на киното. Когато си лягаха, Дамасо изглеждаше възбуден.

— Намислих най-доходната работа на света — каза той.

Ана разбра, че през цялото време в главата му се върти една-едничка мисъл.

— Обикалям от градче на градче — продължи Дамасо. — Открадвам билярдните топки в едно и ги продавам в друго. Във всяко градче има салон за билярд.

— Докато накрая ти теглят куршума.

— Глупости! — отсече той. — Така става само във филмите.

Застанал посред стаята, Дамасо се задъхваше от въодушевление. Ана започна да се съблича, привидно равнодушна, но всъщност го слушаше със състрадание.

— Ще си накупя цял гардероб дрехи. — Дамасо посочи с показалеца въображаем гардероб колкото цялата стена. — Оттук дотук. И петдесет чифта обувки.

— Чул те господ! — каза Ана.

Дамасо я изгледа сърдито.

— Май не те интересуват моите работи?

— Много са далече за мен — отвърна Ана. Загаси лампата, легна до стената и добави горчиво: — Когато станеш на трийсет години, аз ще съм на четирийсет и седем.

— Не ставай глупава! — каза Дамасо, като опипа джобовете си — търсеше кибрит. — И ти няма да се трепеш с туй пране — добави малко смутен.

Ана му протегна запалена клечка. Погледа пламъка, докато клечката изгоря, и я хвърли на земята. Изтегнат в леглото, Дамасо продължаваше да говори:

— Знаеш ли от какво се правят билярдните топки?

Ана не отговори.

— От слонски бивни. Затова се намират толкова трудно и минава цял месец, докато пристигнат. Разбираш ли?

— Спи — прекъсна го Ана. — Трябва да стана в пет.

Дамасо се върна към естественото си състояние. Сутрин се излежаваше и пушеше, а подир следобедната почивка започваше да се стяга за излизане. Вечер слушаше в салона за билярд предаването на шампионата по бейзбол. Той притежаваше свойството да забравя собствените си планове със същия ентусиазъм, с какъвто ги замисляше.

— Имаш ли пари? — попита в събота жена си.

— Единайсет песо — отвърна тя. И добави тихо: — Наемът за стаята.

— Предлагам ти една сделка.

— Каква?

— Заеми ми ги.

— Трябва да платим наема.

— После ще го платим.

Ана поклати отрицателно глава. Дамасо я хвана за китката и не й позволи да стане от масата, където току-що бяха закусили.

— Само за няколко дена — каза той, като галеше ръката й нежно, но разсеяно. — Като продам топките, ще имаме пари за всичко.

Ана не отстъпи. Вечерта в киното Дамасо не свали ръка от нейното рамо дори когато през паузата разговаряше с приятелите си. Накрая взе да става нетърпелив.

— Тогава ще трябва да ги открадна.

Ана сви рамене.

— Ще цапардосам първия срещнат човек — каза Дамасо, като я буташе през тълпата, която излизаше от киното. — И ще ме тикнат в затвора за убийство.

Ана се усмихна вътрешно, но остана непреклонна. Сутринта, след бурна нощ, Дамасо се облече с демонстративна и предизвикателна бързина. Като мина край Ана, промърмори:

— Няма вече да се върна.

Ана не можа да потисне един лек трепет.

— На добър час! — му извика.

Дамасо хлопна вратата и за него започна една празна и безкрайна неделя. Пъстрите грънци на пазара и ярките дрехи на жените, които се връщаха с децата си от утринна служба, придаваха весел вид на площада, но въздухът започваше да се сгъстява от жега.

Прекара деня в салона за билярд. Сутринта неколцина мъже играха на карти. Към обяд се стекоха повече посетители, но очевидно заведението бе изгубило своята притегателна сила. Само привечер, когато започваха да предават шампионата по бейзбол, настъпваше донякъде предишното оживление.