Изгубеният град

— Слава богу, че имаме камери — рече Санди, — тези горе никога няма да повярват какво сме видели.

— Аз самият не вярвам — съгласи се Пол. — Аз… какво беше това?

— И аз го видях — потвърди Гамей, — над нас премина голяма сянка.

— Кит? — предположи съпругът й.

— Не и на тази дълбочина — възрази тя.

— Ами гигантска сепия? Чувал съм, че плуват по-дълбоко от китовете.

— На такова място всичко е възможно.

Пол помоли Санди да намали скоростта и бавно да завърти батискафа.

— Няма проблем.

Батискафът започна бавно да се завърта. Намираха се сред гъсто разположени кули, които ограничаваха видимостта им във всички посоки.

Кулите отпред сякаш трептяха като струни на пиано. След това две или три от тях се срутиха като на забавен кадър и се превърнаха в облаци прах. Пол изпитваше смътното усещане, че нещо черно и чудовищно по размери се показва от праха и приближава право към тях.

Извика на Санди да включи на заден ход, съзнавайки, че са прекалено бавни, за да избягат от каквото и да е, различно от медуза. Тя обаче беше вцепенена от приближаващия бегемот и когато се опомни, бе твърде късно.

„Алвин“ се разтресе, а по корпуса му отекна силно дрънчене на метал.

Санди се опита да го задвижи назад, но батискафът не реагира.

Пол отново погледна през илюминатора.

Там, където допреди миг прожекторите осветяваха гора от бели и бежови кули, сега зееше чудовищна паст.

Огромният търбух безмилостно погълна „Алвин“.

От „Алвин“ не отговориха на повикването и макар още да му бе рано да излиза на повърхността, тревогата на борда на „Атлантида“ нарастваше с всяка изминала секунда. Отначало никой не се притесняваше. Батискафът нямаше ни едно петънце в историята си по отношение на сигурността и беше снабден с надеждни аварийни системи. Но напрежението нарасна, когато се появи странният кораб.

Чарли Бек се облегна на перилата, за да го разгледа с бинокъл. Беше малък, доста старичък товарен кораб. Корпусът му бе осеян с петна от ръжда и отчаяно се нуждаеше от боядисване. Целият изглеждаше жертва на нехайно отношение. Под името му с боя беше написана държавата, в която бе регистриран — Малта.

Бек знаеше, че корабът вероятно не е нито келтски, нито малтийски — тези означения бяха условни. Името му може да е било променяно пет пъти през последната година. Екипажът несъмнено беше съставен от нископлатени моряци от третия или четвъртия свят. Идеален пример за потенциален пиратски или терористичен кораб, които някои от хората, занимаващи се с морска сигурност, наричаха „флота на Ал Кайда“.

Като професионален боец капитан Чарли Бек живееше в сравнително прост свят. Клиентите му възлагаха задачи и той ги изпълняваше. В редките моменти на вглъбяване си мислеше, че някой ден трябва да издигне паметник на пирата Черната брада. Ако не беше Едуард Тийч и кръвожадните му братя и последователи, днес той нямаше да има „Мерцедес“, катер в залива Чесапийк и луксозна къща в прочутата с конете си провинция на Вирджиния. Щеше да бъде един разорен бюрократ, който седи на бюрото си някъде в лабиринта на Пентагона, взира се в служебния си пистолет и се чуди дали да не пусне един куршум в главата си.

Бек беше собственик на СМС, Служба за морска сигурност — специализирана консултантска фирма, която предлагаше услугите си на собственици на кораби, притесняващи се от пиратски нападения. Екипите му работеха по целия свят и обучаваха корабните екипажи как да разпознават и да се защитават от нападения в морето. В най-опасните води действаха и въоръжени.

Компанията беше започнала с няколко бивши морски тюлени, на които им липсваше напрежението от действието. Бизнесът бързо се разрасна, подхранван от зачестилите пиратски нападения. А след атаката срещу Световния търговски център, насочила вниманието на всички към заплахата от тероризъм, Бек скоро се озова начело на огромна корпорация за милиони долари.

Търговските кораби открай време се страхуваха от пирати, но нападението срещу изследователския кораб „Морис Юинг“ изправи нащрек и научната общност. „Юинг“ плаваше на океанографска експедиция близо до крайбрежието на Сомалия, когато група мъже с малка лодка открили огън по него и изстреляли ракетен снаряд.

Гранатата не го уцелила и корабът успял да се измъкне, но инцидентът ясно показваше, че изследователските кораби, тръгнали на мирна научна експедиция, са също толкова примамлива мишена, колкото и товарния кораб, пълен със скъпа стока. За пирата научният съд е плаваща златна мина. Може да продаде откраднатия лаптоп на черния пазар за повече пари, отколкото би спечелил за цяла година почтена работа.

Като проницателен бизнесмен Бек веднага съзря нишата. Но мотивацията му далеч не се изчерпваше с това. Колкото и суров да беше, той не беше лишен от чувства. Изпитваше силна любов към морето, а всяко посегателство срещу научните търсения в океана приемаше като лична обида.