Изкуството на лова

— Не зная какво е — рече той. — Предполагам, че е дело на могъща магия. — Различаваше в морето само два кораба — лосотанска търговска галера и странна бяла барка, и двата пуснали котва на няколкостотин метра от брега.

А после изведнъж се вдигна странна жълтеникава мъгла.

Грейнджър забеляза, че мъглата се заражда непосредствено пред корабите. Сгъстяваше се и се разрастваше твърде бързо, за да е естествено явление. За броени минути обхвана крайбрежната част на града и продължи да приижда, навлизайки по улиците и изпълвайки площадите. Закри чудовището и града около него. Отекнаха единични изстрели, сетне се възцари тишина.

Той приседна на един дънер до Сисело и зачака.

След около половин час мъглата започна да се разсейва. Съществото бе изчезнало, но бе оставило след себе си огромни разрушения. Грейнджър разглеждаше с нарастващ гняв опустошения град. Каква, за бога, бе целта на подобно нападение? По улиците се въргаляха стотици трупове, които трябваше час по-скоро да бъдат погребани, преди да са се превърнали в причинители на зараза.

— Знаех си! Знаех си!

Той се обърна и видя, че Сисело е седнала на земята до торбата му. Бе развързала връвта и бе извадила копиращия меч, чието острие все още бе омотано в парцали.

— Не го докосвай, опасен е — изръмжа той.

Тя сложи меча на земята и вдигна очи към него.

— Това е копиращ меч. Знаех си, че ще е нещо подобно.

— Нещо подобно?

— Причината, поради която блестиш!

Той я изгледа глуповато.

— Магия! — продължи тя. — Игрид беше права. Ти излъчваш магия.

— Какво знаеш ти за тези неща?

Тя се намръщи.

— Че не е ли очевидно? Драконите са магьоснически творения и разпознават други като тях. Предполагам, че виждат някаква аура. Игрид каза, че си сияел с толкова силна магия, че ѝ е било трудно да поглежда към теб. — Тя се ухили. — Било е заради меча.

Грейнджър изсумтя.

— И ти ли си копие? — попита тя. — Или си оригиналът?

— Оригиналът — отвърна той.

Тя повдигна вежди.

— Абсолютно ли си сигурен в това?

— Разбира се, че съм.

На лицето ѝ се четеше недоверие.

— Знаеш, че той те убива, нали?

— Опитва се да вземе връх.

— Не. — Тя поклати глава. — Вече те е убил. Трябва да си умрял преди три, дори четири дни.

— Какви ги приказваш?

— Игрид каза, че си мъртъв — обясни Сисело. — Не ѝ повярвах. Но сега, като се замисля, всичко си застава на мястото.

Грейнджър я гледаше втренчено.

— Ентропатична броня — каза тя. — Чувал ли си?

Грейнджър нямаше представа за какво говори, но тя изглеждаше завладяна от странен ентусиазъм.

— Тя ми помага да се движа — каза той.

Тя кимна.

— Да, защото сърцето ти е спряло. Това става, когато се превърнеш в мечово копие. Първо умира тялото, после и умът.

— Наистина ли смяташ, че съм мъртъв?

— Определено си умрял — отвърна тя. — Подушвал ли си се напоследък?

Грейнджър изведнъж усети, че му призлява. Последния път, когато си бе свалил ръкавицата, не бе могъл да помръдне ръка. Дали защото тялото в енергобронята бе мъртво? И сега го движеше само магията? Обърна се към Сисело. Тя все още изглеждаше развълнувана от откритието.

— Нека да се изясним — каза той. — Казваш, че съм умрял и че само благодарение на тази броня продължавам да живея?

Тя кимна, после попита:

— Нищо ли не знаеш за този меч?

Грейнджър въздъхна обезсърчено.

— Баща ми веднъж се е бил с цяло село, въоръжен с такъв — продължи тя. — Все още го държим у дома. Когато порасна, ще ми покаже как се използва. — Тя се намръщи. — Но защо си позволил на меча да ти стори това?

Грейнджър завъртя глава.

— Да му позволя? Нямах никакъв избор.

— Защо, какво иска от теб?

— За какво говориш?

— Говоря — рече тя, — защо си му позволил да те превърне в един от своите роби? Зад всяко едно такова оръжие се крие нечий ум. Какво се опитва да те накара да направиш този тук?

— Ще ми се да знаех.

Сисело се ококори от изненада.

— Не ми казвай, че не си го питал.

— Как да го питам?

— Сериозно? — попита тя. — Не знаеш ли? Никой ли не ти е казал?

— Какво да ми каже?

Тя поклати учудено глава. Но после изражението ѝ се смекчи.

— Не е чак толкова лошо да си умрял — рече. — Докато носиш бронята — и използваш малко парфюм, — повечето хора дори няма да забележат. — Отново огледа меча. — Но не бива да позволяваш да ти завладее ума. Трябва да разбереш какво иска и да сключиш с него сделка. Това е единственият начин да се използват безопасно подобни предмети. Ако не го направиш, те убиват.

— Как се сключва сделка с меч?

Тя се усмихна.

— Ще ти покажа. — Взе меча и го сложи на земята пред Грейнджър. — А сега размотай острието.

Той я послуша и отдолу се показа сивкав метал.

— Постави ръка на руните.

— Какви руни?

— Руните в метала! Виж! — Тя посочи мястото, където острието се съединяваше с дръжката. Грейнджър бе забелязал там някакви дребни знаци, вдълбани в метала. Беше предположил, че е някаква украса, и не им бе обърнал внимание.

Положи ръка върху руните.

— А сега кажи: „Пусни ме да вляза.“

— Какво?

— Кажи: пусни ме да вляза.

— Пусни ме да вляза.

И светът около него изчезна.