Изкуството на лова

Вятърът огласяше всичко с рева си и едва не я събори от квартердека. В ноздрите я блъсна мирисът на море, горчивият вкус на метал и сол, по лицето ѝ се стичаше чиста дъждовна вода. Корабът се люлееше силно, носът му се забиваше дълбоко в океана, а след това се изправяше, за да се издигне по следващата вълна. От небето долиташе тътенът на буреносните облаци. Бледосини светкавици озаряваха хоризонта на север.

Тя се подхлъзна на мокрите дъски, но се хвана за едно въже и продължи да подтичва след останалите. Стигна ги тъкмо когато се катереха по стълбите на предната палуба.

Оттук се разкриваше великолепна гледка към Кархен Дома — мъртвите му храмове се издигаха над черния, бълващ миазми океан, с рухнали покриви, напукани фронтони, окапала от саламурата мазилка и зейнали слепешката пусти прозорци. Китови кости, кости от акули и от тюлени покриваха почти равномерно лъскавите гладки скали в подножието на храмовете. Вятърът продължаваше да пищи и свири неистово. Залезът бе като алена черта на хоризонта, възпалена рана насред спускащия се мрак, но облаците отгоре бяха черни, изпъстрени с червеникави жилки. И на този фон към тях се носеше драконът.

Беше червен мъжки. С приближаването му огромната му сянка обгърна кораба. Оказа се, че всички зловещи силуети, които кръжаха на хоризонта, са всъщност гигантски чудовища.

Драконът се спусна почти светкавично, после разпери криле почти вертикално и удари въздуха да забави скорост. Крилете му бяха почти колкото корабните платна. Задните му нокти задращиха по предната палуба, един от тях закачи перилото на бака и го строши. С нов замах драконът покоси такелажа на предните платна, удари с крака палубата и най-сетне се спря на носа. Янти почувства, че корабът се накланя напред. От трюма долетя заплашително скърцане. Змеят наведе глава, пъхна я под долната рея на фокмачтата и изпръхтя оглушително. Очите му сияеха като кехлибари.

Паулус пристъпи напред.

— Сигурно носиш послание за мен?

Драконът продължи да протяга врат, докато огромната му паст не се озова на сантиметри от унмерския принц. От люспестата му обвивка се стичаше дъжд и саламура и образуваше локвички под долните му зъби. Янти трепна, но Паулус дори не помръдна. Внезапното ѝ движение накара дракона да я погледне за миг. Той изпусна мазни пари и се ухили.

— Конквилас се съгласи да участва в турнира. — Гледаше Паулус с насмешлив поглед. — Очаква с нетърпение да си премери силите с теб и чичо ти. — Дъхът му разроши косата на Паулус. — Стига да успееш да превземеш столицата.

Паулус сбърчи нос и каза:

— Смърдиш като гърне на вещица. Махни лицето си от мен, змийо, инак ще умреш още сега.

Драконът присви очи, оголи зъби и изръмжа:

— Това е Дома. Само глупак би ме заплашвал тук. Само глупак би докарал облицован с драконова кожа кораб. В залива, където растат малките ни. — От устата му се стичаха реки от слюнка. — Такъв ли си ти, момче? Глупак?

Паулус пристъпи внезапно напред и изпъна лявата си ръка.

Кир кресна някакво предупреждение.

Но беше твърде късно. Младият унмерски принц удари дракона в муцуната и после се хвърли напред. Чу се жвакане, потракване и сетне ръката на Паулус премина през челюстта на чудовището и попадна в мозъка му. Кръв рукна по палубата и опръска лицето на принца. Той се олюля, с оголени зъби, измъкна ръката си от черепа на дракона и там остана да зее грамаден тъмночервен кратер, през който на пулсации бликаше кръв. За броени секунди принцът бе превърнал главата на дракона в кървава каша от кости и плът.

Янти извика уплашено. Огромният змей рухна на палубата и около него започна да се образува локва от черна кръв.

Хоулиш и хората му изглеждаха вцепенени от ужас.

Паулус стоеше насред локвата и дишаше тежко. Погледна ръцете си. Лицето му бе разкривено от дивашка усмивка, което прати отчаяние в душата на Янти. Той се обърна към нея и тя видя, че в очите му блести жажда да убива.

— Тези чудовища могат да са много коварни — рече.

— Другите ще ни отмъстят — предупреди го Кир. — Капитан Хоулиш, наредете на хората ви да се приготвят.

— Да се приготвят? — повтори Хоулиш. — Срещу атака на дракони? — Оглеждаше се объркано. — В тази буря?

— Ваше височество — рече Кир.

Принцът, изглежда, не го чу. Беше се заслушал в нещо в небето над тях. На Янти ѝ приличаше на хор от плачевни гласове и гневни вопли. „Драконите!“ Те се призоваваха един друг.

— Марквета!

Паулус се обърна.

— Усилвателите — каза Кир.

Паулус кимна и най-сетне се отърси от завладялото го безумие.

— Разбира се — промърмори той и отново погледна Янти. — Прибирай се в каютата, тук е прекадено опасно. — И без повече да поглежда към нея, се отдалечи с чичо си към долната палуба.

Капитан Хоулиш събра десетина моряци да изтикат мъртвото чудовище през борда. Янти си тръгна. Щеше да проследи битката през очите на другите.