Изкуството на лова

Платната на „Вестоносец“ трепнаха от силния вятър, когато драконите профучаха отгоре и се извисиха в небето. Разделиха се, като двата странични се насочиха съответно към левия и десния борд. Хоулиш се опитваше да извърти кораба така, че да използва срещу тях оръдията, но Янти виждаше, че усилията му са напразни. „Вестоносец“ не можеше да се сравнява по маневреност с драконите.

Паулус и Кир сложиха усилвателите на палубата и зелената сфера около кораба трепна и изчезна. Янти почувства, че през тялото ѝ отново преминава унмерска енергия, и този път повърна. Въздухът в каютата бе наелектризиран. Кожата ѝ сякаш искреше, но усещането бе от някакво далечно ъгълче на съзнанието ѝ. Виждаше през очите на херцог Кир гърчещите се на палубата моряци, притиснали коремите си с ръце и с изцъклени, пълни с кръв очи. Само Паулус и Кир изглеждаха неуязвими за въздействието на тази магия.

Херцогът извади от пояса си сребристата тръба, вдигна я нагоре към кафявия дракон, който се насочваше към левия борд, прошепна тихо някаква дума и внезапно от тръбата бликна яркочервена светлина. Кир опря тръбата до устата си и духна.

„Това наистина е флейта“ — осъзна Янти.

Мощен ужасяващ звук отекна надалече в небесата — толкова дълбок и силен, че дъските на палубата се разтресоха. Повлекла от черна и червеникава енергия заструиха от унмерската флейта и описаха дъги през бушуващата буря. Кафявият змей свърна чевръсто встрани и разрушителната енергия го подмина, като оставяше вихри сред буреносните облаци и зеещи дупки в небето.

— Десният борд!

Хоулиш бе дотичал откъм десния борд. Крещеше и сочеше нататък. Черният дракон отново се спускаше към тях.

— Щитът, ваше височество! — извика той. — Чудовището идва!

— Спокойно, Хоулиш — викна в отговор принцът. — Този змей е още сух.

Кир вдигна за втори път сребристата флейта към устата си и духна. Този път от гърлото на флейтата излетяха нишки от пламъци и сенки, които се стрелнаха към небето подобно на опашка на горяща комета. Буреносните облаци бързо променяха формата си, разкъсвани от тези вихрушки от пламъци. А през това време бурята сякаш набра нова сила. Вятърът ревеше оглушително. Янти имаше чувството, че самата природа е усукана, доведена до точката на пречупване от някакъв страховит процес. Над главите им магьосническото зарево почна да се разпада.

— Проклятие! — извика Кир. — Ще ми трябва повече късмет, отколкото умение. Тези дракони са наистина бързи.

Хоулиш стоеше на квартердека с развято от вятъра наметало и издаваше заповеди на втория офицер и кормчията.

— Огън! — викна той. — Всички оръдия!

Драконът вече бе почти върху тях, черните му очи святкаха като нагорещени въглени на светлината на магичните огньове. Беше разперил огромните си нокти, сякаш се готвеше да сграбчи кормилната рубка и да я отнесе.

Ярки отблясъци озариха десния борд, придружени от поредица сътресения, бележещи залпа на оръдията.

Драконът се залюля. Предните му нокти докопаха една от мачтите и я изкъртиха. Огромните му криле изрисуваха спирали в надигащия се оръдеен пушек. Едно от платната се освободи от въжетата си и заплющя на вятъра, полетя назад и изчезна в бушуващото море. Оръдията бяха пропуснали целта си, но поне бяха успели да объркат и забавят чудовището. То се завъртя рязко във въздуха, като блъскаше трескаво с криле, и този път заедно с отломки от кораба запокити в морето и неколцина моряци.

— Дарът на Фиорел! — извика Паулус на Кир. — Използвай първото шишенце!

Кир му се ухили.

— Мислиш ли, че това може да се окачестви като бедствие?

— Е, да го наречем малко бедствие.

Кир бръкна в джоба на туниката си и извади първото от шишенцата, които бе получил като подарък. Янти успя да зърне вътре миниатюрно копие на бурята, която бушуваше наоколо. Кир вдигна високо шишенцето и измъкна тапата.

В първия миг не се случи нищо.

А после от гърлото на шишенцето бликна поток от енергия, снопове синкава светлина, виещи се пламъци, бели като магнезиев огън, които пукаха, свистяха и се гърчеха във въздуха. Отначало изглеждаше сякаш херцогът е разпалил буря, много по-мощна от тази, която им бе пратила природата. Енергийните снопове се събраха в една точка над тях — магьосническа звезда, която засмука океана нагоре. Тя пламна за миг…

… и изчезна.

С бързината, с която се бе надигнал, океанът се спусна обратно, подхвана малкия кораб и го повдигна върху двайсетфутова вълна от саламура, а след това го завъртя така, че носът да сочи надолу по склона на вълната.

— Какво е това? — викна Кир. — Да не би Фиорел да ни е измамил?

Виолетовите очи на принца светнаха.

— Не! — извика той. — Не го ли усещаш? Тук се отваря разлом! — И вдигна ръка към мястото, където се бе намирала звездата. Сега вече Янти успя да различи там някакъв възел от тъмен материал — изглеждаше съставен от местещи се димни повлекла. Тя го разглеждаше почти хипнотизирана, като неволно местеше гледната точка от един ум в друг. Приличаше ѝ на нещо, но не можеше да определи на какво. Струваше ѝ се странно познат.