Изкуството на лова

Когато се прибра в каютата, се хвърли на койката и се заслуша в лудешкия бяг на сърцето си. После, след като се поуспокои, запрати съзнанието си към света наоколо. За един кратък миг се рееше из тайнственото море, което се простираше отвъд всички възприятия освен нейното — неговият безкраен мрак бе озарен тук-там от съзнанията на други хора. Виждаше фрегатата като конгломерат от движещи се изображения — външните се подаваха от сновящите по палубата моряци, вътрешните от тези в трюма. Изрисуван по този начин, корабът имаше размит, призрачен вид. Янти избра напосоки един ум и прати съзнанието си в него.

Изведнъж се озова при перилата на левия борд, в един от многото моряци, които гледаха как прекатуреното в морето чудовище бавно се отдалечава сред кървава пяна. А после трупът му почна да потъва в саламурата. Морякът извърна очи към мястото, където стоеше Хоулиш, и тя се премести в неговия ум.

И видя два дракона да извиват към тях, черни силуети на фона на бушуващата буря, приготвящи се за бръснещ полет по дължината на кораба, където оръдията щяха да са безпомощни. Трето чудовище се спусна, за да се присъедини към тях от висините, където облаците бяха черни като въглищен дим. Вятърът разроши косите на Хоулиш. Той се уви по-плътно в наметалото, изтича при рубката, размаха ръце и извика:

— Обръщай, обръщай! Идат насам!

Хоулиш бе претичал покрай Паулус и Кир, които тъкмо излизаха от люка в средата на палубата. Носеха дълъг тесен сандък с плетени дръжки. Сложиха го на палубата и вдигнаха похлупака. Сандъкът сякаш бе пълен с пепел, но Кир се наведе, разрови вътре, извади нещо и отърси ръката си от праха.

Янти започна да сменя умовете, за да вижда по-добре. Преди да осъзнае се беше прехвърлила в Кир.

Той държеше в черната си ръкавица голям железен пръстен. Част от метала бе омотана с ръждива тел. Кир извади още един пръстен и подаде и двата на Паулус. Взе други два за себе си.

Сложи ги на палубата, отново бръкна в сандъка и извади продълговат предмет. Беше сребриста тръба, като флейта, покрита с изящни арабески. Приборът бе разделен на няколко секции, които се въртяха самостоятелно и създаваха различни геометрични връзки между отделните елементи. Кир изтръска пепелта от вътрешността на странното устройство и го продуха. След това завъртя няколко от елементите и надзърна през тръбата.

— Готови ли сме? — попита Паулус.

— Взе ли подаръка на Фиорел?

— Първия.

— Може да не ни потрябва.

Херцог Кир пъхна металната тръба в колана си, наведе се да вземе двата пръстена от палубата и каза:

— Не разчитай на това. Не зная за теб, но аз не съм използвал усилвател от стотици години.

— Имам чувството, че ще ни се върне тъпкано — отвърна Паулус.

Двамата унмерски господари бяха вдигнали лица към приближаващите се дракони. Държаха по един пръстен отстрани до себе си, а втория бяха вдигнали към небето.

Трите дракона се спуснаха ниско под буреносните облаци. Летяха в триъгълна формация, върховете на гигантските им криле почти докосваха черните вълни. Светкавица раздра небето зад тях. Поривите на вятъра вдигаха пяна от бушуващото море и я разпръскваха като конфети. Змиите се приближаваха — четиристотин метра, триста, могъщите им мускули лъщяха в сумрака. Драконът отляво беше с кехлибаренозелен цвят, този отдясно кафеникав като олио за лампа, а централният, най-големият от трите, бе черен и покрит с белези от сражения. Янти вече различаваше съвсем ясно блещуканията в черните му очи и святкащите бели зъби. Той повдигна шия и разтвори огромната си паст.

Кир вдигна двата усилвателя над главата си и ги удари един в друг. Във въздуха се разнесе пукот. В същия миг около него се появи прозрачна сфера с диаметър десетина стъпки, по чиято повърхност се разливаха енергийни вълни. Дъските, до които се докосваше, почерняха. Паулус вече бе направил същото и около него изникна втора сфера. Гневно жужене се носеше около двамата мъже. Моряците се развикаха изплашено. Неколцина от тях паднаха на колене и се хванаха за коремите.

Драконите доближиха кораба и от гърлата им рукнаха потоци от течен огън.

Паулус и Кир разпериха ръце и магичните сфери около тях внезапно се уголемиха, сляха се и обгърнаха целия кораб — мачтите, платната, надстройките — всичко бе скрито зад полупрозрачен мехур от зеленикава плазма. Съзнанието на Янти се мяташе трескаво между моряците на борда, ала тялото ѝ оставаше в каютата долу. Тя почувства как енергията преминава през телата на моряците и миг по-късно премина и през нейното тяло. Ушите ѝ изпукаха. Кожата ѝ настръхна. Призля ѝ и насмалко да повърне.

Драконовият огън стигна до сферата, разля се върху нея и озари небето с пламъци. Но дървеният кораб остана невредим. Миг по-късно към небето се вдигна втори огнен стълб — другите две летящи змии подложиха „Ирилиански вестоносец“ на обстрел. И този път корабът остана сигурно защитен.