Капитан Кайман

— Слава Богу, че най-после пристигнахте! — извика Дедли-гън. — Очаквахме ви така, както бизонът очаква дъжда.

— Не беше възможно да бързаме повече, чичо — отвърна Тиме. — Яздихме през цялата нощ. Погледни нещастните ни животни, едва си стоят на краката.

— Какво е положението — попита Тресков, — настигнахте ли ги?

— Закъсняхме съвсем малко. Изплъзнаха ни се.

— Изплъзнаха ли се? А кога, как и в каква посока? Дедли-гън разказа случилото се. От устата на траперите се чуха гневни ругатни.

— Бяхте ли в полицията? — осведоми се Тресков.

— Не, така щяхме само да загубим време.

— Съвършено правилно. Има само един изход. Веднага да вземем под наем някой добър параход и да тръгнем след тях.

— Такъв беше и моят план и затова ви очаквах толкова нетърпеливо. Нямаме никакви пари и трябва час по-скоро да обменим златото си.

— Няма да ни помогне много! — каза кормчията с кисела физиономия.

— Защо?

— Не обичам параходите; този вид превозни средства са най-мизерните, каквито може да има. Добрият платноход винаги ще намери вятър, а едно такова пушещо корито се нуждае от въглища, които не се предлагат навсякъде. А като свършат, хвърляш котва в открито море и ни напред, ни назад!

— Тогава ще натоварим достатъчно количество.

— Не ми се сърди, кърнъл, добър ловец си, признавам го, ама не ставаш за моряк. Най-напред трябва да намерим този параход, а много съмнително е, че веднага ще попаднем на нещо подходящо. А пък след това тези янки, като започнат да се пазарят и да го усукват, ще мине цял ден, докато получите парахода.

— Ще им дам веднага каквото поискат.

— Дори и така да е! Нали после ще се товарят хранителни припаси, муниции и въглища, за да можем да издържим едно продължително пътуване. Най-накрая ще има оглед на парахода, за да се види дали е готов за отплаване, а така ще изгубим часове и дни, през което време „L’Horrible“ ще заобиколи носа, преди да сме излезли от пристанището. Дяволите да ги вземат!

Останалите мълчаха.

— Не искам да се съмнявам във верността на казаното — обади се най-сетне Тресков, — но да стоим тук и да зяпаме морето, това няма да ни доведе до никъде. Във всеки случай по петите на пирата има вече достатъчно преследвачи. Това е все пак утеха за нас. А на всяка цена трябва и ние да ги последваме.

— Но в каква посока?

Останалите обърнаха погледите си въпросително към кормчията.

— Това съвсем не е лесно да се каже — отсече той. — Ако „L’Horrible“ е бил запасен добре с провизии, тогава сигурно са се отправили към Япония или Австралия. Морските пътища в тези посоки са открити и е лесно да се избяга. Но ако корабът е бил зле запасен, тогава са се отправили на юг, за да се снабдят с необходимото в някое селище на западното крайбрежие.

Правилността на това становище бе убедителна за всички.

— Тогава ще съберем необходимите ни в тази насока сведения. Напред! — окуражи Тресков останалите хора.

Прекосиха Оуклънд, прехвърлиха се на отвъдния бряг и потърсиха някоя банка. Дедли-гън продаде донесените златни запаси.

— С това свършихме — обади се той. — А сега най-напред всеки ще получи полагаемата му се част! Тогава Хамърдъл направи крачка напред.

— Дали ще я получим, или не, е все едно, кърнъл, какво ще правя с тези измачкани хартийки? Не ми трябват, но сега са ти необходими на тебе. Пит Холбърс, старий Куне, какво ще кажеш ти?

— Ако мислиш, Дик, да оставим на нашия кърнъл тези книжни листчета, то аз нямам нищо против. Не ги обичам. Една тлъста меча лапа или парче сочно бизонско филе са за предпочитане. Не е ли така, Бен Кънинг?

— Съгласен съм — кимна последният. — Нито аз, нито конят ми ядат хартия, хи-хи-хи-хи! Дедли-гън ще ни я върне, когато вече няма нужда от нея.

— Благодаря ви за тази жертва и доверие — отвърна им траперът, — но все пак нали не знаем какво може да се случи. Ще ви дам сумите, които трябва да получите, и на мен ще ми останат предостатъчно пари. Ако ми потрябват още, нали сте все още тук, въпреки че по-нататък не мога да искам от вас да ме последвате и по море.

— Дали искаш, или не, е все едно, кърнъл, аз идвам с теб!

— И аз! — намеси се Холбърс.

— И аз! — извика дребният Бен.

— Това ще се реши по-късно — възпря Дедли-гън верните си приятели. — Сега нека най-напред разделим сумата!

Още в банката всеки от ловците получи полагаемото му се. После напуснаха сградата, метнаха се на конете и се отправиха към пристанището.

Освен хвърлилите котва платноходи в пристанището бяха останали само няколко тромави влекачи и товарни параходи. Всички параходи с по-лека конструкция бяха напуснали залива, за да проследят на известно разстояние военните плавателни съдове, които бяха започнали гонитбата на „L’Horrible“. От военните параходи бе останал само бронираният монитор, чийто капитан се намираше все още на сушата в безсъзнание.