Капитан Кайман

Дейната полиция вече беше успяла да хвърли известна светлина върху неясните нощни събития. Един жител от приземния етаж на къщата, на чийто първи етаж живееше госпожа Дьо Вулетр, бил случайно в градината, когато през нея преминали трима мъже с един куфар. Беше издирен и файтонджията, който откарал тримата до града. По собствено желание се появи и собственикът на най-отдалечената рибарска колиба, за да даде показания, че през изминалата нощ близо до жилището му били спрели няколко лодки. Наблюдавал ги тайно и видял около четиридесет мъже да се качват в лодките. Предводителят им пристигнал, придружен от още двама, които носели един куфар. Постът отговорил на подвикнатата парола „капитан Кайман“.

Тези показания заедно с повсеместната мълва, че боцманът на капитан Кайман бил жена, както най-сетне и различните книжа и други доказателства, намерени в жилището на госпожа Дьо Вулетр, позволиха да се разкрие с почти пълна сигурност взаимовръзката между отделните епизоди в първоначално така неясните събития. Ловците научиха всичко това на кея от блъскащата се насам-натам тълпа, изпаднала в крайна възбуда от новината, че този някога така страшен пират бе отвлякъл военен кораб с добър екипаж от едно толкова сигурно и изключително оживено пристанище.

Кормчията огледа корабите в пристанището.

— Е? — попита Дедли-гън нетърпеливо.

— Няма нищо подходящо, само бъчви за сол и бурета за херинга, които не могат да изминат две мили и за десет месеца. А и извън пристанището…

Той замлъкна. Очевидно искаше да каже, че и извън пристанището не се вижда подходящ кораб, но острото му зрение, изглежда, бе открило нещо, което го накара да прекъсне изречението си.

— А извън пристанището… какво има там, а? — попита го

Дедли-гън.

— Хм, да не се казвам Петер Полтер, ако там далече най-отзад не се вижда малка бяла точка, която не може да бъде нищо друго освен ветрило.

— И така, тук в пристанището наистина ли няма подходящ кораб?

— Няма. Тези дървени корита се влачат като охлюви, а и да платим, пак няма да получим някое от тях: не виждате ли, че сега ги разтоварват?

— А онзи в далечината?

— Трябва да изчакаме спокойно. Може би само ще премине оттук и ще продължи, а може и да влезе в пристанището. Не се надявай много! На един военен кораб се падат тридесет търговски, а те са дяволски непригодни за преследването на пирати, дори и ако някой собственик се съгласи да ни даде кораба си под наем. Дупката, която може да получи под ватерлинията си, е много неприятна, създава големи главоболия и струва сума пари.

— И все пак ще трябва да опитаме. Това е единственият изход, който ни е останал. Колко време може да измине, докато този кораб влезе в пристанището?

— Един час, може би два или три, зависи от конструкцията му и от начина на управление.

— Тогава имаме време. Ако намерим някой кораб, ще отплаваме, ако не намерим, ще се наложи да изчакаме спокойно резултата от преследването, преди да решим какво да правим по-нататък. Ако бяхме пристигнали десет минути по-рано, щяхме да пипнем тези негодници. Сега нека най-напред да подслоним конете си и да потърсим някой магазин, за да сменим изпокъсаните си парцали с нещо по-добро!

Отправиха се към една странноприемница, където животните бяха нахранени и напоени, а и самите те се заловиха да уталожат глада и жаждата си. После влязоха в един магазин, където намериха всичко необходимо. Така измина известно време и те се върнаха на пристанището, за да видят какво беше станало с ветрилото, забелязано от тях. Кормчията крачеше най-напред. Когато стигна до едно място, откъдето се откриваше гледка към пристанището и рейда, той нададе вик на изненада и се спря.

— Behold, брей, какъв ветроход! Тъкмо сега връхлита в пристанището като — Mille tonnerre, sacrebleu, — бързоходен ветроход с такелаж на шхуна, това е „Swallow“. „Swallow“, Ура-а-а, ура-а-а-а!

Той така плесна от радост с двете си мощни ръце, че се разнесе гръм, приличен на изстрел от мортира, после сграбчи с едната си ръка Хамърдъл, дебелия, а с другата Пит Холбърс, дългия, и започна да се върти с тях в кръг, така че привлече вниманието на тълпата и тя наобиколи с любопитство групата на траперите.

— Дали ура-а-а, или не, е все едно — изкрещя Хамърдъл, като се съпротивляваше срещу този насилствен танц, — пусни ме бе, откачено морско чудовище! Какво ни интересува твоят „Swallow“!

— Какво ни интересува ли? Много, много, ти казвам — заяви Петер Полтер, като освободи двамата нещастници. — „Swallow“ е военен кораб и при това единственият ветроход, който превъзхожда „L’Horrible“. A кой го командува? Лейтенант Уолпоул, когото познавам. Казвам ви, че сега двамата негодници не могат да ни избягат. Сега са вече в ръцете ни!