Кармила

Първата промяна, която изпитах бе особено приятна. Тя бе много близо до повратната точка, от която започваше спускането към ада. Някакви неясни и особени усещания ме спохождаха по време на сън. Преобладаващото бе на онази приятна, своеобразна студена тръпка, която ние чувстваме при къпане, щом се движим срещу течението на реката. Това скоро бе придружено от сънища и изглеждаше безконечно. Беше толкова неясно, че аз никога не бих могла да си припомня тяхната обстановка и участници или някаква свързваща част в тяхното действие. Те оставяха страшен отпечатък и чувство за изтощение, сякаш аз бях преминала през един дълъг период на душевно напрежение и опасност. След всички тези сънища, при събуждането, оставаше спомен, че съм била на едно почти тъмно място, че съм говорила с хора, които не съм могла да видя и особено един ясен глас като на жена. Много слаб глас, който сякаш говореше от разстояние, бавно, създавайки същото усещане за неописуема тържественост и страх. Понякога усещах, че някаква ръка се спуска тихо покрай бузите и врата ми. Друг път ми се струваше, че горещи устни ме целуваха по-дълго и по-любещо, когато достигаха до гърлото ми, но там милувката се заковаваше. Сърцето ми биеше по-бързо, дишането ми се ускоряваше, отслабваше бързо и изцяло замираше. Едно ридание, което се превърна в усещане за задушаване надделя и се превърна в жестока конвулсия, при която разумът ми ме напусна и аз изпадах в безсъзнание.

Изминаха три седмици от започването на това необяснимо състояние. Моите страдания през последните седмици, се отразиха на външния ми вид. Бях побледняла, очите ми се разшириха, обиколиха ги тъмни сенки. Отпадналостта, която отдавна усещах, започна да се проявява в моето изражение. Баща ми често ме питаше дали съм болна, но вече с настоятелност, която ми се струваше необяснима. Аз отричах, уверявайки го, че съм твърде добре. В известен смисъл това беше вярно. Нямах болки, не можех да се оплача от никакви телесни неразположения. Това не би могло да бъде онова ужасно заболяване, което селяните наричат обладаване от зъл дух, тъй като аз вече страдах от три седмици, а те бяха рядко болни за повече от три дни и смъртта слагаше край на мъченията им.

Кармила се оплака от сънища и трескави усещания, но в никакъв случай от такова тревожно естество като моите. Казвам, че моите бяха крайно тревожни. Ако бях способна да разбера състоянието си, бих призовала за помощ и съвет на колене. Наркотикът на едно неподозирано влияние действаше върху мен и сетивата ми бяха притъпени.

Сега ще ви разкажа за сън, който доведе до едно неочаквано разкритие. Една нощ, вместо гласа, когото бях свикнала да чувам в тъмното, аз чух друг — сладък, нежен и същевременно плашещ. Той ми каза: „Майка ти те предупреждава да се пазиш от убиеца!“ В същото време неочаквано блесна светлина и аз видях Кармила, стояща близо до леглото, облечена в своята нощница, окъпана от глава до пети в кръв. Събудих се с писък, обладана от мисълта, че Кармила е била убита. Спомням си как скочих от леглото и моя следващ спомен е, че стоях в коридора и виках за помощ.

Госпожата и госпожицата дотичаха бързо от стаите си в тревога. Една лампа винаги гореше в коридора и виждайки ме, те скоро разбраха причината за моята уплаха. Настоях да почукаме на вратата на Кармила. Нашето почукване остана без отговор. То скоро се превърна в блъскане и шумотевица. Извикахме името й, но всичко беше напразно. Всички се изплашихме, защото вратата беше заключена. Изтичахме обратно в паника до моята стая. Там ние звънихме дълго и упорито. Ако стаята на баща ми беше в тази част на къщата ние бихме го извикали веднага на помощ. Но уви! Той не можеше да ни чуе и стигането до него включваше един преход, за който никой от нас нямаше смелост. Прислужниците дойдоха скоро, тичайки нагоре по стълбите.

В това време бях сложила халата и чехлите си. Моите компаньонки бяха вече преоблечени по същия начин. Разпознавайки гласовете на прислужниците в коридора, ние заедно се устремихме навън. Подновихме отново безплодно нашите призиви на вратата на Кармила. Заповядах на мъжете да разбият ключалката. Те го сториха и ние застанахме на прага, държейки високо лампите.

Погледнахме вътре. Извикахме я по име, но нямаше отговор. Огледахме стаята. Всичко изглеждаше недокоснато. Беше точно във вида, в който я оставих, когато й пожелавах лека нощ. Кармила беше изчезнала.

* * *