Читаем Кармила полностью

Като видяхме стаята в пълен порядък, с изключение на нашето насилствено влизане, ние започнахме малко да се успокояваме. Скоро дойдохме на себе си дотолкова, че да отстраним мъжете. Госпожицата се сети, че навярно Кармила е била събудена от суматохата до вратата, панически е скочила от леглото и се е скрила в някой стенен шкаф или зад някоя завеса, от които тя разбира се, не би могла да излезе докато домакина и неговите слуги не са се оттеглили. Ние възобновихме претърсването и отново я повикахме по име. Беше безрезултатно. Нашата обърканост и вълнение нараснаха. Проверихме прозорците, но те бяха добре затворени. Молех се Кармила да не играе повече тази жестока игра, ако тя наистина се бе скрила някъде. Молехме й се да излезе и сложи край на нашето безпокойство. Всичко беше напразно. Вече бях убедена, че тя не беше в стаята, нито в гардеробната, вратата на която все още беше заключена отвътре. Тя не би могла да премине през нея. Бях безкрайно озадачена. Дали Кармила не беше открила някой от онези тайни проходи, за които старият домакин казваше, че съществуват в замъка, макар че сведенията за тяхното точно местонахождение бяха изгубени. Несъмнено един къс срок от време би обяснил всичко. Засега бяхме силно объркани.

Минаха четири часа и аз предпочетох да прекарам оставащите часове на крак в стаята на госпожата. Дневната светлина не донесе разрешение на затруднението. Цялото домакинство начело с баща ми, беше в състояние на възбуда на сутринта. Претърсена беше всяка част на замъка. Претърсени бяха и парковете около него. От изчезналата дама не можеше да бъде открита и следа. Потокът беше прочистен. Баща ми беше силно разтревожен. Какво щеше да разкаже на майката на клетото момиче при нейното завръщане? Аз също не бях на себе си, въпреки че моята печал бе от съвсем друго естество.

Утрото премина в тревога и вълнение. Беше станало един часа и все още нямаше известия. Изтичах до стаята на Кармила и я намерих да стои до тоалетната масичка. Останах поразена. Тя ме извика мълчаливо при себе си с хубавото си малко пръстче. Лицето й изразяваше безграничен страх. Побягнах към нея в изблик на радост. Целувах я и я прегръщах многократно. Дотичах до звънеца и звънях ожесточено, за да докарам тук други, които биха могли веднага да успокоят баща ми.

— Скъпа Кармила, какво стана с теб през цялото това време? Ние бяхме в мъчително безпокойство заради теб! — извиках аз. — Къде беше? Как се завърна?

— Миналата нощ беше нощ на чудесата! — каза тя.

— Имай милост! Обясни всичко, което можеш!

— Беше след два часа снощи — каза тя, — когато аз си легнах, както обикновено със заключена врата. Заключих онази на стаята за събличане и другата, която води към коридора. Спах необезпокоявана и доколкото си спомням, без да сънувам. Но се събудих върху канапето в гардеробната и намерих вратата между стаите отворена, а другата врата — разбита. Как е могло всичко това да се случи без да съм се събудила? Трябва да е било придружено със силен шум, а аз особено лесно се събуждам? И как съм могла да бъда изнесена от леглото, без да е бил нарушен сънят ми? Аз, която се стряскам и от най-малкото помръдване?

През това време госпожата, госпожицата, баща ми и една част от прислугата бяха вече в стаята. Кармила, разбира се, бе обсипана с въпроси, пожелания и поздравления за добре дошла. Тя трябваше да разкаже само за едно нещо и бе единствената от цялата група, която можеше да даде обяснение за случилото се. Баща ми започна да обикаля из стаята, мислейки. Аз видях как очите на Кармила го проследяват за момент, с потаен и мрачен поглед. Когато баща ми беше вече отпратил слугите и госпожицата отиде да потърси едно малко шише с валериан и амоняк, и в стаята освен Кармила бяхме само баща ми, госпожата и аз, той замислено се доближи до нея, хвана ръката й много нежно, заведе я до кушетката и седна до нея.

— Ще ми простиш ли, скъпа моя, ако изкажа предположения и ти задам въпрос?

— Кой може да има по-голямо право? — каза тя. — Питайте каквото желаете и аз ще ви кажа всичко! Но това е просто една история на смущение и мрак. Не знам абсолютно нищо! Задавайте каквито искате въпроси. Но вие, разбира се, знаете за ограниченията, под които ме е поставила мама.

— Отлично, мое мило дете! Няма да се доближавам до темите, за които тя изисква нашето мълчание. Сега, чудото от снощи се състои в това, че ти си била преместена от леглото и стаята си без да бъдеш събудена и това преместване се е случило очевидно, когато прозорците са били все още плътно затворени, а двете врати заключени отвътре. Ще ти кажа моята теория, но първо ще ти задам един въпрос.

Кармила се бе облегнала обезсърчено на ръката си. Госпожата и аз слушахме със затаен дъх.

— Така въпросът ми е следния: била ли си някога заподозряна, че вървиш насън?

— Никога, освен когато бях наистина много малка.

— И наистина си вървяла насън, когато си била много малка?

— Да, знам, че вървях. Беше ми казвано толкова често от моята стара бавачка.

Баща ми се усмихна и поклати глава.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза
Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза