Катедралата

Петият човек на масата беше пристигнал по-късно и доста неочаквано: сър Харолд Бакстър, генерален консул на Великобритания. Бе дошъл, както обясни прямо, да разчупи леда, за да не изпитват неудобство, когато се срещнат на стълбите пред катедралата. Тези британци, каза си на ум Морийн, толкова цивилизовани, учтиви и практични. Да ти се доповръща. Сър Харолд си наля кафе в чашата и се усмихна:

— Ще останете ли тук известно време?

Тя се насили да погледне в ясните му сиви очи. Не изглеждаше на повече от четирийсет, но косата му сивееше на слепоочията. Не можеше да се отрече, привлекателен е.

— Смятам довечера да си тръгна за Белфаст. Той продължаваше да се усмихва.

— Не намирам идеята за много добра. По-добре Лондон, или дори Дъблин.

Тя посрещна думите му с усмивка. Превод: „След днешния ден онези в Белфаст със сигурност ще те убият“. Не смяташе, че него лично го интересува дали ИРА ще я ликвидира, но неговото правителство явно бе решило — тя може да им бъде полезна. Гласът й стана хладен:

— Когато гладът уби милион и половина ирландци, той разпръсна още толкова по целия англоговорящ свят. Между тези ирландци винаги има и по някой от ИРА. Ако трябва да умра от куршум, предпочитам това да се случи в Белфаст, а не някъде другаде. Известно време никой не проговори, после сър Харолд каза:

— Със сигурност надценявате силата на тези хора извън Ълстър. Даже на юг правителството в Дъблин ги е обявило извън закона…

— Правителството в Дъблин, сър Харолд, е шайка британски лакеи. — Така. Сега вече наистина разчупи леда, помисли си Морийн. — Единствената надежда на католиците от шестте графства, или, както ги наричате, Ълстър, остава Ирландската републиканска армия. Не Лондон, Дъблин или Вашингтон. Северна Ирландия се нуждае от алтернатива на ИРА, затова мястото ми е в Северна Ирландия.

Очите на сър Харолд придобиха уморен вид. До гуша му бе дошло от този проблем, но се чувстваше длъжен да отговори.

— И вие ли сте алтернативата?

— Аз търся алтернатива на изтребването на невинни граждани.

Харолд Бакстър сложи на лицето си своя най-леден поглед.

— А на британските войници? Кажете ми защо католиците в Ълстър искат да се обединят с народ, управляван от британски лакеи?

Отговорът й беше също толкова бърз, колкото неговия. И двамата бяха научили урока си:

— Смятам, че един народ би предпочел да бъде управляван от собствените си некомпетентни политици, отколкото от чужди, също толкова некомпетентни.

Бакстър се облегна назад и събра дланите си:

— Моля ви да не забравяте, че две трети от населението в Ълстър е протестантско и счита не Лондон, а Дъблин за чужда столица.

Лицето на Морийн почервеня.

— Тази тълпа от фанатици, размахали библията като оръжие, не признава вярност към нищо друго, освен парите. Ще ви отхвърлят на момента, ако сметнат, че могат да се справят с католиците сами. Всеки път, когато пеят „Боже, пази кралицата“ в глупавите си оранжистки ложи, си намигват един на друг. Смятат, че англичаните са декаденти, а ирландските католици — мързеливи пияници. Убедени са, че тъкмо те са избраните. И лукаво ви мамят, че са ваши верни поданици. — Усети, че е повишила тон, и си пое дълбоко въздух. После фиксира Бакстър с поглед, също толкова студен, колкото неговия. — Английската кръв и парите на короната поддържат кретането на индустрията в Белфаст. Не се ли чувствате като глупаци, сър Харолд?

Харолд Бакстър остави салфетката си на масата.

— Правителството на Нейно Величество не би оставило един милион поданици, верни или не, в Ълстър, така както не би оставило и тези в Корнуол или Съри, госпожице. — Той се изправи: — Ако това ни прави да изглеждаме глупаци, така да е. Извинете ме.

Обърна се и тръгна към вратата. Морийн погледна след него, после към своите домакини.

— Съжалявам. Не трябваше да влизам в спор с него. Маргарет Сингър се усмихна:

— Всичко е наред. Но бих те посъветвала да не спориш за политика с другата страна. Ако кажем на руснаците, че са глупаци и после се опитаме да освободим съветски евреин от лагерите, не бихме имали особено голям шанс.

Хъл кимна в знак на съгласие.

— Ти няма да се съгласиш, но аз мога да те уверя, че британците са сред най-справедливите хора в този объркан свят. Ако искаш да ги накараш да освободят затворниците, трябва да се обърнеш именно към това им чувство за справедливост. Скъсала си с ИРА, за да поемеш този път.

Маргарет Сингър добави:

— Ние всички имаме своите демони, с които трябва да се преборим, и го правим. — Направи пауза. — Те държат ключа за лагерите.

Морийн прие мълчаливо лекия упрек. На този свят е безкрайно по-трудно да се оправяш с добрите хора, отколкото с лошите.

— Благодаря за закуската. Извинете ме.

Тя се изправи. Един пиколо се приближи към масата.

— Госпожица Малоун? Тя кимна бавно.

— За вас, госпожице — той държеше малък букет зелени карамфили. — Ще ги поставя в хубава ваза в стаята ви. Има картичка, мога да ви я дам сега, ако искате.

Тя се загледа в малкия бежов плик, после го пое. Не беше надписан. Погледна въпросително Сингър и Хъл. Те поклатиха отрицателно глави. Тя счупи печата на плика.