Катедралата

Без да свали сакото си, Бърк отиде до шкафа отстрани и извади запушалката на голяма гарафа. Помириса я, после си наля питие. Огледа добре обзаведената стая. За последен път бе идвал в консулството седмица преди деня на Свети Патрик миналата година. Тогава беше с някой си полковник Хейс. Бърк се облегна на шкафа.

— Е, какво можете да направите за мен?

— Мисля, доста — усмихна се майор Мартин.

— Добре.

— Вече дадох на инспектор Лангли доклад за някаква група, наречена фениани, водена от някой си Фин Макмейл. Виждали ли сте този доклад?

— Уведомиха ме за подробностите.

— Добре. Тогава знаете, че тук днес може да се случи нещо.

Майор Мартин се наведе напред.

— Аз работя в тясно сътрудничество с ФБР и ЦРУ, но бих желал да работя по-близо и с вашите хора, да разменяме информация. ФБР и ЦРУ ни казват неща, които не казват на вас, но аз бих могъл да ви информирам за техния напредък, както и за нашия. Вече помогнах на вашите военни разузнавателни служби да направят досиета на членове на ИРА и осведомих разузнавателната служба на Държавния департамент за проблема.

— Не сте си губили времето.

— Да. Нали разбирате, в тази работа съм нещо като клирингова къща, институцията, която изравнява сметките. Британското разузнаване знае за ирландските революционери повече от всеки друг, а сега, струва ми се, вие се нуждаете от тази информация. Имаме възможността да ви направим услуга.

— Каква е цената?

Майор Мартин си играеше със запалката на масичката за кафе.

— А да, цената. Искаме по-пълна информация от вас в бъдеще за членовете на ИРА тук, в Ню Йорк. Откъде се снабдяват с оръжие. Как набират парични средства. Такива неща.

— Струва ми се справедливо.

— Така е.

— А какво се иска от мен по-специално? Майор Мартин го погледна:

— Просто исках да ти съобщя всичко това. Да се срещнем. — Мартин се изправи. — Виж, ако искаш да предадеш информация директно на мен, обади се тук и попитай за господин Джеймс. Има човек, който ще приеме съобщението и ще ми го предаде лично. И аз ще ти оставям съобщения тук. Може би неща, които можеш да предадеш на Лангли, като свое откритие. Ще събереш някакъв актив. То ще те направи да изглеждаш много добър в работата си.

Бърк се отправи към вратата, после се обърна:

— Вероятно преследват онази Малоун. Може би дори генералния консул.

Майор Мартин поклати глава:

— Не мисля така. Сър Харолд няма абсолютно никаква намеса в ирландските работи. А колкото до тази Малоун, случайно познавам сестра й, Шийла, от Белфаст. В затвора е. Мъченица на ИРА. Ако само знаеха… но това е друга история. Докъде бях стигнал? А, Морийн Малоун. За ИРА тя е съвсем друго нещо. Осъдена е задочно на смърт от трибунал на временната ИРА. Просто са й дали малка отсрочка. Но не вярвам да я застрелят на улицата. Ще я отвлекат някой ден в Ирландия, северна или южна, ще я осъдят, този път в нейно присъствие, ще прострелят коленете й, после ден-два по-късно ще я застрелят в главата и ще я захвърлят на някоя улица в Белфаст. А фенианите, които и да са те, не биха направили нещо, с което да си присвоят изпълнението на смъртната присъда, издадена от „временните“. Не забравяй, че Морийн Малоун и сър Харолд ще бъдат на стъпалата на катедралата „Свети Патрик“ през по-голямата част от деня, а ирландците уважават святостта на църквата, независимо от религиозните и политическите си убеждения. Не, не бих се притеснявал за тези двамата. Трябва да се търси по-очевидна мишена. Британска собственост. Търговската легация на Ълстър. Ирландците винаги правят предвидими ходове.

— Така ли? Сигурно затова жена ми ме напусна.

— О, разбира се, ти си ирландец… Извинявай! Бърк отвори вратата и излезе от стаята. Майор Мартин отметна главата си назад и тихичко се засмя. Отиде до шкафа и си направи мартини. Премисли разговора си с Бърк и реши, че той е по-умен, отколкото бе смятал. Не че това щеше да му помогне, особено след като играта беше стигнала толкова далече.

Книга III Парадът

„Денят на Свети Патрик е най-фантастичното събитие в Ню Йорк и през последните години на Пето авеню, от Четирийсет и четвърта до Деветдесет и шеста улица белите линии на булеварда биват пребоядисвани в зелено за случая. Всичко псевдоирландско, някога ирландско и нямащо нищо общо с ирландското, за една нощ става наистина ирландско. Всички участват в театъра, но това наистина е много весел празник и аз не съм преживявал никъде по света нищо, което макар и малко да прилича на това“.

Брендън Бехън

„Ню Йорк на Брендън Бехън“

Глава 10