Катедралата

„Сарацин“-ът стреля отново. Чу късия вик на Морийн отзад и я усети да се търкулва в краката му. Копелета! Натисна спусъка и 66-милиметровата ракета „Хийт“ изскочи от тръбата и изсвистя през тъмната мъглива улица.

Куполът на „Сарацин“-а избухна в оранжеви пламъци, извъртя се рязко и се разби в разрушена от бомби туристическа агенция. Оцелелите от екипажа се заизмъкваха олюлявайки се, с димящи дрехи, хванали главите си. Бяха оглушали от удара на ракетата. Флин се обърна и погледна Морийн. Тя помръдна и той повдигна главата й с ръка.

— Лошо ли си ранена?

Тя отвори очи и се надигна, придържана от ръцете му:

— Не знам. Гърдите.

— Можеш ли да тичаш?

кимна и той й помогна да се изправи. Из околните улици се носеха звуци от свирки, мотори, викове, тропащи крака и кучешки лай. Флин внимателно избърса отпечатъците от „Томсън“-а и го захвърли в пресечката.

Отправиха се на север, към католическото гето до Ню Лодж Роуд. Влизайки в квартала, те следваха познатия лабиринт от задни улички и дворове между редиците от къщи. Чуваха колона маршируващи мъже на улицата, приклади, блъскащи по вратите, отваряне на прозорци, сърдити реплики, бебешки плач. Звуците на Белфаст.

Морийн се облегна на една зелена градинска стена. От бягането кръвта течеше по-силно от раната и тя пъхна ръка под пуловера си:

— Ох!

— Сериозно ли е?

— Не знам — дръпна ръката си и погледна кръвта. После рече: — Бяха ни устроили капан.

— Случва се постоянно — отговори той.

— Кой?

— Може да е Кугън. Всъщност, може да е всеки. — Той беше почти сигурен кой е: — Съжалявам за Шийла.

Тя поклати Глава:

— Трябваше да се сетя, че ще я използват като стръв, за да ни хванат… Нали не мислиш, че тя… — скри лице в дланите си. — Тази нощ загубихме няколко добри момчета.

Той надзърна над стената, после й помогна да се прехвърли и пробягаха известно разстояние през редица съседни дворове. Навлязоха в Протестантския квартал, отбелязвайки това и по по-добре построените и поддържани къщи. Флин познаваше този квартал от младостта си и си спомняше ученическите бели — чупенето на прозорци и после бясното тичане, както сега, през тези улици и дворове. Спомни си миризмата на хубава храна, въжетата с прострените блестящо-бели ленени чаршафи, лехите с рози и градинските мебели.

Тръгнаха на запад и наближиха католическия анклав в Ардойн. Граждански патрули на Лигата за защита на Ълстър бяха блокирали пътищата към Ардойн, а Кралската полиция и британските войници претърсваха дворовете. Флин се сви зад редица боклукчийски кофи и дръпна Морийн до себе си:

— Измъкнахме всички от леглата тази нощ.

Тя го стрелна с поглед и видя на лицето му лека усмивка.

— И това ти доставя удоволствие?

— На тях също. Нарушава еднообразието. Ще си разказват геройски случки в казармите и Оранжистките ложи2. Мъжете обичат лова.

Тя сгъна ръката си. Вдървеност и тъпа болка пълзяха от гърдите й настрани и към рамото.

— Не мисля, че имаме шансове да се измъкнем от Белфаст.

— Всички ловци са тук, в гората. Значи селото им е изоставено.

— Тогава накъде?

— Към сърцето на протестантския квартал. Шанкил Роуд не е далече.

Обърнаха се и поеха на юг. След пет минути излязоха на Шанкил Роуд. Тръгнаха бавно по пустата улица и спряха на един ъгъл. Тук нямаше толкова мъгла и уличните лампи светеха. По мушамата на Морийн не се виждаше кръв, но раната бе изцедила цвета от лицето й. Неговата беше спряла да кърви и засъхналата кръв лепнеше по кожата и пуловера му.

— Ще се качим на първия автобус, който излиза от града, ще спим в някой плевник и сутринта ще тръгнем към Дери.

— Трябва ни такъв автобус, а да не говорим, че следва да изглеждаме като почтени хора — тя се облегна на знака на автобусната спирка. — Кога ще ни освободят, Брайън?

Той я погледна на слабата светлина:

— Не забравяй девиза на ИРА. „Веднъж влязъл, оставаш докрай“. Разбираш ли?

Тя не отговори.

От изток се появи червен автобус. Флин притисна Морийн към себе си, крепейки я по стъпалата.

— За Клейди — усмихна се на шофьора той и плати билетите. — Боя се, че дамата е попрекалила с пиенето.

Шофьорът, здравеняк, с лице по-скоро на шотландец, отколкото на ирландец, кимна небрежно:

— Носите ли си полицейския пропуск?

Флин огледа автобуса. По-малко от дузина пътници, предимно работници в обслужването и май повечето протестанти — като шофьора, както можеше да се досети. Тази нощ всички му приличаха на протестанти. Нямаше полиция обаче.

— Да, ето го.

Флин приближи портфейла си към лицето на шофьора. Той му хвърли един поглед, затвори вратата и потегли.

Флин подкрепяше Морийн, докато вървяха към задния край на автобуса, и няколко пътници ги посрещнаха с погледи, вариращи от неодобрение до любопитство. В Лондон или Дъблин щяха бързо да ги забравят, приемайки ги за такива, за каквито се представяха — пияни. В Белфаст умовете на хората работеха в различни посоки. Той знаеше, че скоро трябва да слязат. Седнаха на задната седалка. Автобусът измина Шанкил Роуд и протестантския работнически квартал, после пое на северозапад през смесените квартали около Олдпарк. Флин се обърна към Морийн и попита нежно: