Катедралата

— Досега не съм губил заложник или сграда, монсеньор. Често е възможно да получиш това, което искаш, без да даваш нищо в замяна.

— О… не знаех това — отвърна кротко монсеньор.

— Всъщност — продължи Шрьодер убедително, — курсът, който смятам да поема, е много близък до това, което вие предложихте. Стойте тук и ще видите как ще стане. — Вдигна телефона и почака да чуе гласа на телефониста от централата. Огледа присъстващите в стаята: — Не бива да се притеснявате, ако той спечели първите няколко рунда. Човек трябва да остави у тях впечатлението, че печелят точки. До сутринта ще се измори. Ходили ли сте някога на лов за акули? Оставяте ги да се изтощят от мятане на въдицата, докато сте готови да ги издърпате. — Каза на телефониста: — Да, свържи ме с вътрешния, при долния орган. Постави лактите си на писалището и зачака. Никой в стаята не помръдваше.

Глава 25

Губернатор Дойл остави слушалката и огледа препълнения външен офис. Хората се блъскаха да се докопат до новопоставените телефони, а над елегантните мебели висеше облак синкав дим, което му напомни за хотелски апартамент през изборна нощ и го подсети за предстоящите избори. Забеляза кмета Клайн, потънал в разговор с висши служители от градската управа и полицията. Отиде зад него и здраво го стисна за ръката.

— Мъри, трябва да поговоря с теб.

Кметът се остави да бъде избутан в коридора, качиха се нагоре до една площадка на стълбището, което водеше към спалните на свещениците. Кметът се изтръгна от хватката на губернатора и попита:

— Какво искаш, Боб? Имам работа.

— Преди малко говорих с Олбъни. Главната им грижа е да не се стигне до гражданско неподчинение.

— Не мислех, че в Олбъни има достатъчно жители, за да вдигнат бунт.

— Не там. Тук, е Манхатън. Тълпата отвън може отново да избухне… При цялото това пиене…

Кметът се усмихна:

— С какво тази нощ е по-различна от всички минали нощи след празника на Свети Патрик?

— Виж, Мъри, не е време да си правиш шеги. Обсадата на тази катедрала може да е само прелюдия към по-големи граждански размирици. Мисля, че трябва да обявиш вечерен час.

— Вечерен час? Ти луд ли си? Движението в Манхатън още е натоварено.

— Тогава го обяви по-късно — губернаторът снижи гласа си. — Моите специалисти в Олбъни смятат, че единственото, което запазва обстановката спокойна, е тази лапавица. Когато спре да вали, баровете ще се опразнят и може да има неприятности.

Кметът го изгледа недоверчиво:

— Не ми пука какво казват твоите специалисти в Олбъни. Това е денят на Свети Патрик в Ню Йорк, за Бога! Най-големият парад в света, като не се смята Първомайският в Москва, току-що завърши. Най-голямото, единствено по рода си парти в Ню Йорк, може би и в цяла Америка, тъкмо започва. Хората се готвят за този ден цяла година. Има повече от един милион само в центъра на града, наблъскани в барове, ресторанти и по домовете. През тази нощ се консумират повече алкохол и храна, отколкото през всяка друга в годината. Ако обявя вечерен час… Асоциацията на ресторантьорите ще плати, за да бъда убит. Ще изсипят цялата неизконсумирана бира на пързалката в центъра „Рокфелер“ и ще ме удавят в нея. Заври си в задника този вечерен час.

— Но…

— Въпросът има и религиозна страна. Що за ирландец си? Само това ни липсва, кметът-евреин проваля празника на Свети Патрик! По-лесно е да отменя Коледа. Какви са тия йо-йо, които ти дават съвети? Някакви тъпи фермери?

Губернаторът закрачи напред-назад по малката площадка.

— Добре, Мъри. Успокой се. — Той спря да крачи и се замисли. — Забрави за вечерния час. Но наистина мисля, че се нуждаеш от щатската полиция и Националната гвардия, за да се запази реда.

— Не. Никаква войска, никаква щатска полиция. Имам повече от двайсет хиляди полицаи, повече от една армейска дивизия. Малко по малко, ще ги изведем на улицата.

— 69-и полк е събран и готов да помогне.

— Събран? — засмя се Клайн. — По-скоро пиян. Божичко, съставът свърши дежурството си в два часа. Вече са така натряскани, че няма да различат пушката от връзките на обувките си.

— Случайно разбрах, че офицерите и по-голямата част от подофицерите са на коктейл в Оръжейната точно сега и…

— Какъв номер се опитваш да извъртиш?

— Да извъртя?

— Да извъртиш!

Губернаторът се изкашля в шепа, после се усмихна добродушно:

— Добре де, виж каква е работата. Знаеш много добре, че това е най-голямата неприятност, сполетяла Ню Йорк от угасването на тока през 77-ма и аз трябва да покажа, че правя нещо.

— Върви си в Олбъни. Остави ме да управлявам града си.

— Твоят град е в моя щат. Аз съм отговорен пред всички хора.

— Така ли? Къде беше, когато ни трябваха пари?

— Виж… Виж сега. Не се нуждая от твоето разрешение, за да повикам Националната гвардия или щатската полиция.

— Обади се на твоя главен прокурор да провериш.

Кметът Клайн се обърна и направи крачка към стъпалата.